Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 161

Недалеч от тях мина сервитьор с поднос с чаши.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита дамата си Иван.

— Да, моля, но не червено. Бяло, ако обичаш. — Иван се отдалечи към прислужника и Мартя сподели с Майлс: — Ако се полея, няма да си личи толкова. Не знам как го прави Делия. Никога не разлива нищо. Понякога си мисля, че имитира лейди Алис.

Галени не му бе споменал, че ще идва — с Делия! — когато разговаряха в щаба на ИмпСи… едва вчера?

— Откога продължава това? — попита я Майлс и кимна към Дъв.

Мартя се подсмихна.

— Делия още преди месец каза на татко, че избраникът й е Дъв. Харесвала стила му. Симпатяга е, за старец като него.

— И аз имам стил — отбеляза той.

— Уникален — откровено се съгласи момичето. Майлс благоразумно реши да не продължава толкова директно.

— Хм… и кога откри старият Дъв?

— Делия работеше по въпроса. Има хора, дето трябва да ги блъснеш с тухла по главата, за да им привлечеш вниманието. А на някои им трябва особено голяма тухла.

Докато Майлс се чудеше към коя категория го отнася Мартя, братовчед му се върна с напитките. Няколко минути по-късно от съседното помещение се разнесоха първите музикални акорди и Иван спаси роклята на дамата си от срещата й с ароматното вино, и я отведе на дансинга. Ако непознатите цивилни на приема бяха делови познати на Лайза от транспортния консорциум, в залата бяха пръснати много други комарци. Нямало да има нищо политическо, ха! Присъствието на Галени, подозираше Майлс, трябваше да се дължи на участието на бъдещата императрица в съставянето на списъка с гости. Нейният най-добър стар приятел, разбира се.

Майлс насочи вниманието си към ордьоврите, великолепни, както винаги, после отиде в съседното помещение, за да послуша музиката и да погледа танцьорите. Скоро установи, че не е единственият, дошъл без дама. Съотношението на жените към мъжете бе поне десет към девет, ако не и десет към осем. Успя да си намери партньорки за един-два танца, партньорки, които го познаваха достатъчно добре, за да не се смущават от ръста му, като съпругата на граф Хенри Ворволк, но всички те бяха потискащо омъжени или сгодени. През останалото време се упражняваше в любимата поза на Илян — подпиране на стената.

Самият Илян танцуваше с Алис Ворпатрил. Иван, който спря при Майлс, за да се подкрепи с чаша горещо подправено вино, удивено зяпна странната двойка.

— Не знаех, че Илян може да танцува — отбеляза той.

— А аз не знаех, че може да танцува толкова добре — съгласи се Майлс. Братовчед му не беше единственият изненадан. Без да откъсва очи от Алис и нейния партньор, графиня Ворволк прошепна нещо в ухото на съпруга си и той вдигна поглед със смутена усмивка. — Никога не съм виждал Саймън да прави такова нещо. Предполагам, че просто винаги е бил на работа. — Винаги. Доктор Руибал бе споменал не само за когнитивни, но и за личностни промени в резултат на изваждането на чипа… по дяволите, можеше да го обясни единствено свалянето на това тридесетгодишно бреме от смазващи отговорности.