Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 162
Лоис Макмастър Бюджолд
Лейди Алис отметна кичур коса от челото си. Майлс си спомни небрежния й вид на закуска и внезапно се почувства така, сякаш са го ударили с особено голяма тухла.
„Мили Боже! Илян спи със собствената ми леля!“
И обратно. Не беше сигурен дали трябва да се възмущава, или да се радва. Ала се възхищаваше на куража му.
— Добре ли си? — попита го Иван.
— О, да. — „По-добре да оставя Иван сам да си направи изводите.“ Той скри усмивката си като отпи от чашата си.
После се върна в другата зала. На бюфета се натъкна на капитан Галени, който избираше ордьоври за очакващата го наблизо Делия. Тя малко разсеяно му махна с ръка.
— Хм… намерил си си нова партньорка за танци, забелязвам — прошепна в ухото му Майлс.
Комарецът се усмихна като доволна лисица с уста, пълна с перушина.
— Да.
— Самият аз исках да я поканя на приема. Тя ми каза, че тази вечер била заета.
— Съжалявам, Майлс.
— Това да не е някакво отмъщение?
Галени повдигна черните си вежди.
— Няма да се преструвам, че съм над тия неща, но аз съм достоен човек. Първо я попитах дали смята, че имаш сериозни намерения към нея. Тя отговори отрицателно.
— О! — Майлс отхапа от парче плодова торта. — А ти имаш ли сериозни намерения към нея?
— Абсолютно сериозни. — Дъв въздъхна и за миг усмивката изчезна от очите му. Майлс едва не потръпна. Галени премигна и продължи по-весело: — С нейния произход и връзки тя е страхотна партия, не мислиш ли? — Той отново се усмихна. — А и интелигентността и красотата й не са за изхвърляне.
— Не е богата — отбеляза Майлс.
Комарецът сви рамене.
— Ако си го поставя за цел, и сам мога да направя нещо по въпроса.
Майлс не се съмняваше.
— Е… — Не вървеше да каже „Този път ти желая успех“. — Искаш ли… хм… да спомена някоя добра дума за теб на баща й комодора?
— Надявам се, че няма да се обидиш, Майлс, но наистина предпочитам да не ми правиш повече услуги.
— О, разбирам.
— Благодаря. Не искам да повтарям предишни грешки. Ще й предложа тази вечер. — Галени решително кимна и остави Майлс, без да каже нищо повече.
Дъв и Делия. Делия и Дъв. Странна двойка. Майлс отклони въпросите на двама свои познати, чули слухове за назначаването му за имперски ревизор, после отиде в музикалната зала, където нямаше опасност да го заговорят. Мислите му неизбежно се върнаха към информацията от предишната нощ. Той се облегна на стената и отправи невиждащи очи към танцьорите. След десетина минути хората започнаха да го зяпат и Майлс отиде да покани Лайза на танц, докато все още имаше възможност. Грегор със сигурност щеше да запази последните няколко за себе си.
Опитваше се да спазва такта в доста бърз огледален танц, без прекалено явно да оглежда добре закръглената фигура на годеницата на своя император, когато зърна Галени през сводестия портал на другата зала. С него разговаряха полковник от ИмпСи и двама войници в обикновени униформи. Комарецът и полковникът очевидно спореха за нещо. Делия стоеше на известно разстояние от тях с разширени очи и притисната към устните ръка. Галени се беше сковал и на лицето му се бе изписало онова типично за него изражение, говорещо за сподавен, но опасен гняв. Какво толкова спешно можеше да се е случило, че да измъкнат своя най-добър комарски аналитик от императорски прием? Разтревожен, Майлс се завъртя така, че Лайза да застане с гръб към портала.