Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 159

— Хм… навярно не утре. Пак ще ви се обадя, за да уточним деня, докторе.

На лицето на Ченко се изписа разочаровано изражение.

— Имали ли сте нови пристъпи след онзи, който предизвикахме в лабораторията?

— Не.

— Хм, добре. Препоръчвам ви да не чакате прекалено много, милорд.

— Разбирам. Ще направя всичко възможно.

— И избягвайте стрес — прибави неврологът, когато Майлс посегна да прекъсне връзката.

— Благодаря ви, докторе — изсумтя той на празния видеоекран.

Докато взимаше душ, внезапно си спомни, че тази вечер е приемът на Лайза. Императорът почти му беше наредил да присъства и изглежда, че задълженията му нямаше да го възпрепятстват. Най-малкото можеше да използва възможността да докладва на Грегор за напредъка. Трябваше само да си намери партньорка за танци.

Майлс грижливо се облече и се обади на Делия Куделка.

— Здрасти — поздрави той нейно сияйно блондинство. По комуникационния пулт поне нямаше да му се схване вратът да гледа нагоре. — Какво ще правиш довечера?

— Малко съм… заета — учтиво отговори Делия. — Защо питаш?

— О! — По дяволите. Сам си беше виновен, че се е сетил в последния момент.

— Да не би да е нещо, свързано с твоето имперско ревизорство? — уплашено попита тя.

За миг му хрумна мисълта, че това е великолепна възможност да използва новите си права.

— Не.

— Съжалявам — искрено каза тя.

— Хм… Мартя там ли е?

— И тя е заета довечера.

— Ами Оливия?

— И тя.

— О, е, нищо, все пак благодаря.

— За нищо. — Делия прекъсна връзката.

ГЛАВА 24

Заради доклада на Майлс двамата с Грегор закъсняха за приема. Императорът имаше десетки въпроси, на повечето от които Майлс все още не можеше да отговори. Той раздразнено хапеше устни, докато чакаха в сенчестото преддверие към една от по-малките зали на резиденцията. Вътре вече бе пълно с хора. В свързаното със сводест портал съседно помещение настройваше инструментите си малък оркестър.

Полковник лорд Вортала Младши, който тази вечер отговаряше за охраната на резиденцията, лично ги беше придружил. Сега той отдаде чест и се върна в коридора, като в движение отговаряше по микрофона си на запитването на някой свой подчинен.

— Трудно ми е да свикна с отсъствието на Илян — загледан след него, въздъхна Грегор. — Макар че и Вортала се справя добре — побърза да прибави той. После погледна Майлс. — Опитай се да си придадеш малко по-бодър вид. Въпреки че не носиш ревизорската си верига, хората ще са любопитни какво става и после цяла вечер ще трябва да опровергаваме слухове.

Майлс кимна.

— Същото се отнася за теб. — В момента обаче не успя да се сети за нищо смешно. — Мисли за Лайза — посъветва го той.