Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 158

— Да.

— Каза ли на Хароче?

— Не.

— Защо?

— Щеше да е излишно. Дъв ще бъде проверен наред с всички останали. И… напоследък му причиних достатъчно неприятности.

— Не разглеждаш ли информацията малко… пристрастно, милорд ревизор?

— Познаваш Галени.

— Не толкова добре, колкото го познаваш ти.

— Въпреки това. Аз изобщо не преценявам информацията. Преценявам характера на човека. Мотивите му, ако щеш.

— Хм — рече Илян, — само внимавай със собствените си мотиви, синко.

— Да, да, знам. Не само трябва да съм безпристрастен, но трябва и да изглеждам такъв. Ти ме научи на това — малко злобно прибави той. — В известен смисъл няма вероятност някога да го забравя.

— Аз ли? Кога?

— Няма значение. — Майлс разтри челото си. Не само бе изтощен, но и започваше да го боли глава от умора. Беше време да си легне, иначе после нямаше да може да продължи със следващия рунд. — Добре — въздъхна той. — Последен въпрос. Спомняш ли си през последните четири месеца някой да ти е дал да глътнеш малка кафява капсула?

— Не.

— Липсват две. Той може да е изпил втората едновременно с теб. — Който и да бе „той“.

— Не — по-уверено от обикновено отвърна Илян. — През последните трийсет години не съм взимал други лекарства, освен онези, които ми е давал личният ми лекар.

Майлс си спомни теорията на Хароче за няколкото извършители.

— Възможно е да е бил дори личният ти лекар. Опитвам се да открия тази малка кафява капсула.

Илян поклати глава.

Майлс се изправи, сбогува се и отиде да си легне.

* * *

Събуди се следобед и половин час безуспешно се опитва отново да заспи, докато мислите му тревожно се въртяха около новите проблеми. Накрая се отказа, стана и се свърза с Хароче. Системните специалисти все още не бяха представили доклада си. Обади се на Уедел, който замърмори, че бил прекъснал работата му, но му обеща скоро да му даде нова информация. Скоро, но не сега.

Нервните му обиколки из стаята на свой ред бяха прекъснати от Иван, който мрачно му съобщи по комуникационния пулт, че криминологичният отдел проучил и върнал биоконтейнера, и го попита можело ли, по дяволите, да даде това проклето нещо на някой друг и вече да отиде да поспи? Майлс виновно потръпна, доволен, че Иван не може да види все още неоправеното му легло, нареди му да прибере контейнера в склада и да си почине до края на деня.

Тъкмо влизаше в банята, когато комуникационният пулт отново иззвъня. Този път го търсеше доктор Ченко от Имперската военна болница.

— Лорд Воркосиган — бодро му кимна неврологът. — Извинявам се, че толкова се забавих. Тези микроинженерски предизвикателства винаги се оказват по-сложни за изпълнение, отколкото за планиране. Но направихме достатъчно малко устройство, за да го имплантираме в черепа ви. Най-после сме готови да го изпробваме. Ако работи нормално, ще можем да направим последните изчисления и да определим ден за операцията.

— О, добра работа — каза Майлс. „В най-неподходящия момент.“

— Кога можете да дойдете? Утре?

Хароче всеки момент можеше да му се обади, за да докладва за резултатите от анализа на системните си специалисти и тогава, подозираше той, нещата щяха да започнат да се развиват с бясна скорост. А… някъде във Ворбар Султана се криеше изключително ловък, обучен в ИмпСи човек, който беше превърнал Майлс в своя мишена. Дали експерименталният имплантант на Ченко имаше протеинови вериги и какво се бе случило с онази изчезнала капсула? Побиха го тръпки при мисълта, че хора, които не познава много добре, ще имплантират в мозъка му устройство, което изобщо не разбира.