Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 156

— Жалко, че повечето служители в щаба на ИмпСи са имунизирани против разпит с опиат — въздъхна Хароче.

— Струва ми се, че е рано да взимаме отпечатъците на хората — замислено отвърна Майлс. — Колкото и да е примамлива тази идея. Предлагам… просто да изчакаме доклада на системните ви специалисти. — Той се прозя. — Мисля, че в това време спокойно бих могъл да се прибера вкъщи и да поспя. Обадете ми се веднага щом стигнат до някакви заключения.

— Да, милорд ревизор.

— А, по дяволите, бихте ли ме наричали просто Майлс? Всички ми казват така. Тая ревизорска история е забавна само през първите двайсет минути, след това е просто работа. — Не беше съвсем вярно, но…

* * *

Когато колата спря пред портала на замъка Воркосиган, слънцето вече се беше издигнало високо. Майлс с наслада предвкусваше мекото си легло, но първо изпълнително потърси госпожа майка си, за да я поздрави. Или за да й пожелае лека нощ.

Противоречивите упътвания на прислужниците накрая го отведоха в една от дневните в източното крило, огряна от необичайно приятна за този ранен зимен ден утринна светлина. Графинята пиеше кафе и прелистваше стар, подвързан с кожа том, в който на Майлс му се стори, че разпознава една от историческите книги на лейди Ворпатрил. „По-добре тя, отколкото аз.“

— Здравей, мили — отвърна на поздрава майка му и залепи на челото му майчинска целувка. Майлс използва момента и отпи глътка от нейното кафе. — Някакъв напредък в разследването?

— Да. Всъщност първият пробив. — Той реши да не помрачава утрото й като й обяснява как са се опитали да го инкриминират.

— О, не бях сигурна на какво се дължи разсеяният ти вид — на успех или недоспиване.

— И на двете. Отивам да си легна, но първо искам да поговоря с Илян. Дали е станал, знаеш ли?

— Да, струва ми се. Пим току-що му занесе закуската.

— Закуска в леглото почти преди обяд. Какъв живот!

— Мисля, че си го е заслужил, нали?

— По възможно най-трудния начин. — Майлс изпи още една глътка кафе и се изправи.

— А, първо почукай — посъветва го тя.

— Защо?

— Илян закусва с лейди Алис.

Това обясняваше присъствието на книгата. Майлс се зачуди какъв ли момент от ворската история чете бедният Саймън.

Той почука на вратата на втората стая за гости. Не получи отговор и отново опита. Изглежда, че Пим не бе останал да сервира закуската, защото вместо да му отвори икономът, накрая отвътре се разнесе гласът на Илян.

— Кой е?

— Майлс. Трябва да поговорим.

— Един момент.

Моментът продължи три-четири минути и Майлс почука за трети път.

— Хайде, Саймън, отвори ми.

— Не бъди толкова нетърпелив, Майлс — укори го леля му. — Малко е грубо от твоя страна.

Той стисна зъби и продължи да търка килима пред стаята, като си играеше с ревизорската верига. Отвътре се чуваше тътрене на крака, звън и тих смях. Накрая към вратата се приближиха леките стъпки на лейди Алис.

— Добро утро, лельо Алис — сухо поздрави Майлс.

— Добро утро, Майлс — много по-бодро, отколкото очакваше той, отвърна леля му. Подносът от закуската беше оставен на малката масичка до прозореца, който гледаше към задната градина. Уви, бяха останали само трохи. Лейди Алис бе облечена странно официално за това време на деня, помисли си Майлс, в рокля, по-подходяща за вечеря, отколкото за закуска, и очевидно експериментираше с прическата си. Косата й се спускаше на лъскави черни и сребристи вълни по гърба й.