Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 155

— Защо смятате, че е бил само един човек? — попита Хароче.

— А, да. Благодаря ви. — Генералът, напомни си Майлс, имаше опит в тези неща.

— Не че не предпочитам да е така — призна Хароче. — Вместо да си имаме работа със заговор.

— Ммм. Сам човек или група, мотивът става… сложен. Защо мен? Защо са ме избрали за изкупителна жертва? Дали се касае за лична омраза, или е било случайно — може би просто защото съм единственият офицер от ИмпСи, уволнен точно в подходящия момент?

— Ако позволите да отбележа, милорд, в тези случаи мотивите са доста несигурно нещо. Прекалено са ефимерни. Винаги съм се придържал към фактите. По-късно можеш да развиеш теориите си за мотивите — над победната чаша бира. Когато знаеш кой, ще разбереш и защо. Признавам, че това е чисто философско предпочитание.

„Когато знам защо, ще разбера и кой.“

— Вярно е, може да няма нищо лично. Веднага щом престъплението беше открито… веднага щом установихме, че е престъпление, убиецът… всъщност не мога да го нарека убиец, струва ми се.

Хароче тъжно се усмихна.

— Липсва ни труп.

Въпреки обърканите си спомени, Илян не приличаше на зомби. Ала Майлс си спомни измъчения му дрезгав глас, който умоляваше за бърза смърт…

— Убиецът — продължи той — непременно е трябвало да открие изкупителна жертва. Защото това не е случай, който може да се прати в архива, без да е решен. Знаел е, че ИмпСи няма да се успокои, докато не го разнищи.

— Адски сте прав — изръмжа Хароче.

— Откриването на оная гадост долу е било подготвено внимателно, защото е било неизбежно.

— Три дни — кисело се усмихна Хароче. — Вие претърсихте цялата ИмпСи само за три дни.

— Не цялата, само щаба. И по-скоро бяха четири дни. И все пак… някой трябва да се измъчва в очакване. Надявам се. Ако е искал да подложи крак на бившия лейтенант Воркосиган и вместо това се е сблъскал с имперския ревизор Воркосиган… все едно да хвърлиш въдица за пъстърва и да хванеш акула. В края на краищата, може да съм слязъл долу точно навреме. Ако е очаквал да има още няколко седмици преднина, нашият убиец спокойно може да е възнамерявал да скрие следите от инсценировката в склада и да опита нещо друго. Господи, какво ли не бих дал, за да науча.

„Кой от работещите тук ме мрази?“ Можеше ли лейтенант Ворберг да е открил кой всъщност е адмирал Нейсмит?… Ворберг едва ли имаше толкова извратено съзнание, че да унищожи Илян, за да си отмъсти на Майлс. „Аз определено не съм бил основната мишена.“ Алтернативата беше прекалено ужасна.

— И все пак сте постигнали изключителен напредък, лорд Воркосиган — каза Хароче. — Аз съм решавал случаи, започвали с далеч по-малко данни, отколкото открихте вие. Добра работа.

Майлс се опита да не се възгордява от похвалата на генерала, но въпреки това усети, че се изчервява. Хароче бе невероятно сдържан човек и отмерените му думи очевидно означаваха много. Определено нямаше да е проява на нелоялност към Илян да се надява, че наследникът му може достойно да го замести.