Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 149
Лоис Макмастър Бюджолд
Дежурният сержант и неговият началник, лейтенант, стояха пред лорд ревизора. Лейтенантът бе позеленял и трепереше.
Иван погледна Майлс и повдигна вежди.
— Е, лорд ревизор братовчеде, нещо забавно ли си открил?
— Весел ли ти изглеждам?
— По-скоро обезумял.
— Това е невероятно, Иване, абсолютно невероятно. Вътрешната система за сигурност на ИмпСи ме лъже.
— Странно — предпазливо отвърна братовчед му. — И какво казва?
— Че съм идвал тук в склада в деня на завръщането си от последната операция. Нещо повече, напускането ми на изхода е регистрирано час и половина по-късно от действителното. Системата в замъка Воркосиган обаче все още показва реалното време на пристигането ми — точно колкото да стигна дотам с кола. Само че аз се прибрах пеш. И отгоре на всичко се оказа, че касетата на вътрешния видеомонитор в склада от онзи ден… Познай какво!
Иван погледна очевидно измъчения лейтенант.
— Изчезнала ли е?
— Улучи.
Братовчед му сбърчи лице.
— Защо?
— Защо, наистина. Точно на този въпрос искам да си отговоря. Предполагам, че няма абсолютно никаква връзка със случая с Илян. Искаш ли се хванем на бас?
— Не. — Иван мрачно го погледна. — Това означава ли, че трябва да отменя плановете си за вечерта?
— Да, аз също. Обади се на майка ми и й предай моите извинения, но тази вечер няма да се прибера вкъщи. После ела да седнеш тук. — Той махна с ръка към стола на сержанта. — Затварям този склад за всякакви посещения. Не пускай никого вътре, Иване, абсолютно никого, без ревизорската ми заповед. Вие двамата — Майлс посочи дежурния и неговия командир, които потръпнаха — сте мои свидетели, че днес не съм влизал на територията на склада. — Той се обърна към лейтенанта. — Какви са процедурите ви на инвентиране?
Офицерът мъчително преглътна.
— Данните в комуникационния пулт постоянно се актуализират, разбира се, милорд ревизор. Веднъж месечно разпечатваме списъците. Това отнема една седмица.
— Кога свършихте последните?
— Преди две седмици.
— Нещр да е липсвало?
— Не, милорд.
— Нещо да е липсвало през последните три месеца?
— Не.
— През последната година?
— Не!
— Едни и същи хора ли винаги подготвят инвентарните списъци?
— Въртят се. Тази задача… не е много приятна.
— Убеден съм. — Майлс погледна братовчед си. — Иване, докато седиш тук, свържи се с оперативния отдел и поискай четирима души с най-голям достъп до секретни материали, които никога не са работили в или с ИмпСи.
— О, Господи! — изпъшка Иван. — Нали няма да ме накараш да проверявам проклетите инвентарни списъци?
— Да. Поради очевидни причини не мога да го направя лично. Някой е поставил знак за тревога и е написал до него моето име. Ако е искал да привлече вниманието ми, определено го е постигнал.
— И биологичните материали ли? В хладилната камера? — Иван потръпна.
— Всичко.
— Какво да търся?
— Ако знаех, нямаше да те карам да проверяваш, нали?
— Ами ако вместо липса открием нещо повече? Ами ако не си открил улика, а фитил на бомба? — Иван нервно стисна пръсти.
— Тогава се надявам, че ще го изгасиш. — Майлс даде знак на двамата мъже от ИмпСи да го последват. — Елате с мен, господа. Отиваме при генерал Хароче.