Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 148

— Милорд ревизор. С какво мога да ви помогна?

— Седнете, успокойте се и ме въведете в обстановката. Искам да видя всичко.

— Разбира се, милорд ревизор. — Сержантът седна, докато опитният в процедурите Майлс се приближи до бюрото, притисна длан към скенера и се повдигна на пръсти, за да сканира ретината си. Младежът признателно му се усмихна — бе го облекчил от необходимостта да вземе решение дали един имперски ревизор стои над обичайните мерки за сигурност и ако не, как, по дяволите, да го принуди да изпълни изискванията.

Облекчението му не продължи дълго, тъй като на комуникационния пулт запремигва червена светлина.

— Милорд? Но заповед на генерал Хароче вие сте в списъка на хората без право на достъп.

— Какво? — Майлс заобиколи бюрото и погледна над рамото му. — А, проверете датата. Това е… отпреди няколко седмици. Ако ви безпокои, обадете се в офиса на Хароче п поискайте да го променят. Ще почакам.

Сержантът нервно се подчини. Докато той обясняваше на секретаря на Хароче, който се извини веднага щом разбра за какво се отнася, Майлс гледаше холопроекцията над видеоплочата. Изброяваха се всички дати на посещенията му в склада и кодовете на вещите, които беше носил. Тук бе обезвредената веганска самонасочваща се бомба, да. И онези странни сетагандански генетични образци, които се проучваха под ръководството на доктор Уедел, навярно. И… какво беше това, по дяволите?…

Майлс се наведе напред.

— Извинете. Тук пише. че съм идвал в склада преди дванайсет седмици. — Всъщност това бе датата на завръщането му от последната операция на „Дендарии“, фаталният ден, в който Илян отсъстваше от града. Отбелязаният час беше… точно след напускането му на офиса на Илян или по-скоро по време на пътя до замъка Воркосиган. Очите му се разшириха и той стисна зъби. — Много… интересно — изсъска Майлс.

— Да, милорд?

— Вие ли бяхте дежурен в този ден?

— Не си спомням, милорд. Ще трябва да проверя графика. Хм… защо питате, милорд?

— Защото тогава не съм идвал тук. От две години изобщо не съм слизал в склада.

— Името ви фигурира в списъка, милорд.

— Виждам — оголи зъби в усмивка Майлс.

Беше открил онова, което търсеше от три дни. „Това или е разковничето, или е капан. Но кое от двете?“ Дали някой се опитваше да го накара да открие? И трябваше ли да го открие още сега? Кой пророк можеше да предвиди идването му тук? „Остави предположенията, момче. Просто продължавай. Внимателно.“

— Отворете обезопасен канал до оперативния отдел — нареди на той сержанта. — Трябва ми капитан Ворпатрил. Незабавно.

* * *

Иван бързо пристигна от сградата на оперативния отдел в другия край на града. Този ден случайно не се беше измъкнал по-рано от работа. Седнал на ръба на бюрото в склада, Майлс мрачно му се усмихна. Братовчед му освободи придружителя си.

— Да, да, виждам, не съм се изгубил. Вече можете да си вървите. Благодаря.