Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 151

— Зависи от… Искам системните ви специалисти особено да внимават за следното. Зависи откога е тая история с комуникационния пулт в склада. Това е скрита мина, която е трябвало да избухне само ако някой я настъпи. Кога са били направени промените? Искам да кажа, може да се е случило по всяко време от пристигането ми на Бараяр. Но ако е станало преди повече от няколко седмици, някой може да не е подозирал, че инкриминира имперски ревизор. Не виждам как биха могли да предвидят назначаването ми, след като самият аз не знаех предварително. Тогава бях просто уволнен младши офицер, напуснал ИмпСи при подозрителни обстоятелства. Тъмен син на прочут баща, при това полумутант. Аз съм лесна мишена. Не обичам да съм мишена. Направо съм алергичен към това.

Хароче учудено поклати глава.

— Обърквате ме, лорд Воркосиган. Струва ми се, започвам да разбирам защо Илян винаги…

— Какво? — след дълго мълчание попита Майлс.

На мрачното лице на Хароче се появи крива усмивка.

— Винаги, когато излизаше от разговор с вас, ругаеше под нос. И после отново незабавно ви пращаше на възможно най-шантавата операция.

Майлс иронично му отдаде чест.

— Благодаря ви, господин генерал.

ГЛАВА 23

Иван го откри два часа преди разсъмване, не съвсем случайно.

Намираше се на петата пътека във второто помещение, което претърсваше, Оръжия IV. Беше оставил Биологическите материали, Отровите и Хладилната камера за накрая с надеждата, че може да не се наложи да стигне до тях. На негово място Майлс щеше да започне с най-неприятните стаи. Трябваше да признае, че Иван не е такъв глупак, за какъвто се представяше.

Братовчед му излезе в преддверието. През последните няколко часа Майлс проверяваше инвентарните списъци на комуникационния пулт, откакто бе избрал тримата системни специалисти на Хароче и ги беше пратил да работят на горния етаж.

— Аз съм в Оръжия, нали така? — попита Иван като размаха разпечатката с инвентарния списък.

Майлс откъсна вниманието си от химическото описание на номер деветстотин и девет в Отрови: змийска отрова, полианска, три грама.

— Щом така казваш.

— Точно така. Тогава какво прави оная кутийка с надпис „комарски вирус“ на пета пътека, девета лавица, отделение двайсет и седмо? Какво е това, по дяволите, и не трябва ли да е в Биологически материали? Дали някой го е объркал? Няма да отворя проклетата кутия, докато не откриеш какво има вътре. Може да се покрия със зелени гъбички или да се подуя като ония нещастни копелета със сергияргката червеева чума.

— Това беше най-отвратителната болест в съвременната история — съгласи се Майлс. — Но поне не беше смъртоносна. Чакай да проверя. В списъка за Оръжия ли е?

— О, да, точно там.

— Значи трябва да е оръжие. Може би. — Майлс отбеляза мястото, до което бе стигнал, и отвори друг списък. — „Комарският вирус“ носеше кодово обозначение за пълна секретност. Щабът на ИмпСи гъмжеше от хора с достъп до толкова секретни материали. Той се усмихна и отвори файла с ревизорския си печат.

Още не беше прочел първите три реда, когато започна тихо да се смее. Искаше му се да изругае, но не можеше да се сети за достатъчно силна обида.