Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 144
Лоис Макмастър Бюджолд
— Успя ли да успокоиш родителите й?
— О, Алис беше положила основите. Чувствата им са смесени, разбира се. Тоскана се вълнуват от перспективата да спечелят още по-голямо влияние — и за себе си, и за компанията си, и изобщо за Комар.
— Тук грешат, ако си мислят така. Грегор отлично съзнава необходимостта да изглежда безпристрастен, за да си позволи да прави открито прекалено много услуги на роднините на жена си.
— Аз внимателно им го обясних. Те са достатъчно разумни, за щастие. Радостта им е помрачена от искрено безпокойство за безопасността и личното щастие на дъщеря им, макар че съшо като всички други родители, нямат представа как да го осигурят. — Тя сухо му се усмихна.
Това за него ли се отнасяше? Несъмнено.
— Така… Как е татко? Как понесе… всичко това? — Майлс сви едното си рамо, за да загатне за новия си цивилен живот.
Майка му се прокашля.
— Със смесени чувства и смесени реакции. С две думи, имаш неговата подкрепа. Винаги.
— Знам го. Питах за друго. Беше ли много… разочарован?
Тя на свой ред сви рамене.
— Всички знаем с колко труд постигна всичко.
„Не иска да ми отговори, по дяволите.“
— Повече се безпокоеше какво ще правиш после — прибави лейди Воркосиган и прокара дългия си показалец по златната му верига. — Това е много находчиво от страна на Грегор, трябва да отбележа. Момчето е станало ужасно гъвкаво.
— Почакай Саймън да ти обясни какъв товар се очаква да нося с тая проклета верига.
В този момент в стаята надникна Мартин и когато видя графинята, на лицето му се изписа страхопочитание.
— Милорд? Хм, колата ви е готова и всичко…
Лейди Воркосиган разпери ръце.
— Щом трябва, върви. Ще отида при Саймън.
— Изглежда, че ще ми се наложи да раздвижа… предишната му служба. — Не му харесваше звученето на „предишната“. — Хароче адски се тутка с този проблем. Макар да не мога да обвинявам ИмпСи, че отказва да действа преди да получи достатъчно информация.
— Защо не? Правили са го, и то често.
— Дръж се прилично, госпожо майко. — Майлс се поклони съвсем по ворски.
— Радвам се, че те заварих тук — извика след него тя.
— Къде другаде?
Лейди Воркосиган се поколеба, после кисело призна:
— Хванах се на бас с Арал, че ще предпочетеш дребния адмирал.
ГЛАВА 22
Майлс прекара остатъка от деня в ИмпСи и Хароче търпеливо понасяше нервното му присъствие. Щяха да минат седмици преди да получат резултат от галактическите проверки. Генералът съсредоточаваше вниманието си главно върху връзката с Джаксън Хол, накъдето сочеха единствените им веществени доказателства. Това напълно устройваше Майлс.
Той посочваше всеки пропуск на генерала и Хароче незабавно го поправяше. До края на следобеда, изглежда, нямаше какво друго да направят по този въпрос, освен Майлс лично да отиде на Джаксън Хол, което бе хрумнало и на временния шеф на ИмпСи.
— Вие очевидно имате изключително голям опит с техните лаборатории — отбеляза Хароче.
Майлс неутрално изсумтя. Идеята неудържимо го привличаше. Дори си позволи да си представи как се завръща на планетата в новото си качество на имперски ревизор, с всички бараярски имперски бойни кораби.