Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 143

„Каза ми го следобед, Саймън.“

— Вие поне не бяхте убит — отвърна Хароче.

— А, да, забравих. — Усмивката на Илян помръкна. Той погледна заместника си и сниши глас, така че генералът трябваше да се наведе към него, за да го чуе. — Разкарай тия копелета от мен, Лукас.

— Ще направя всичко възможно, господине. — Въпреки цивилното облекло на Илян, Хароче му отдаде чест.

* * *

По обяд на следващия ден Майлс, вече в пълна униформа и с ревизорската си верига, допиваше кафето си на пейката в предния вестибюл и чакаше Мартин да докара колата на графа. Изведнъж отвън се разнесе шум от няколко автомобила, отваряне на покриви, гласове и стъпки. Той остави чашата си и се запъти към вратата, ала тя се отвори сама. О, разбира се. Графиня Воркосиган и нейният антураж очевидно бяха влезли в орбита сутринта, докато той бе спал.

Двама гвардейци в кафяво-сребристи униформи първи влязоха в преддверието и й се поклониха преди да се обърнат и да отдадат чест на Майлс. Тя мина през тълпата от стражи, секретари, прислужници, сервитьори, шофьори и носачи като яхта, разцепваща водите на бурно море. Лейди Воркосиган беше висока червенокоса жена, облечена в кремава рокля. Думите „добре запазена“ не можеха да опишат красотата й — в крайна сметка, тя бе бетанка на около шестдесет и пет години, едва достигнала средна възраст според стандартите на родната й планета.

— Майлс, мили мой!

Той се поклони над ръката й в опит да прескочи майчинската прегръдка. Лейди Воркосиган разбра намека.

— Божичко, колко си официален за това време на деня.

— Тъкмо отивам на работа — поясни Майлс. — Повече или по-малко.

— Подробно ще ми разкажеш за това, разбира се… Ела.

Влязоха в съседната стая, преддверието на голямата библиотека, и майка му го измери с очи от глава до пети.

— Как си? — Усмивката й не скриваше тревожните нотки в гласа й.

От нейните уста този въпрос криеше потенциална опасност.

— Добре, благодаря — отвърна Майлс.

— Наистина ли? — тихо попита тя.

— Наистина.

— Изглеждаш… по-добре, отколкото очаквах. Не толкова ужасно като в някои от, хм, изключително кратките ти съобщения.

— Аз… имах няколко тежки дни веднага след… нали знаеш. Преживях го.

— С баща ти едва не се прибрахме у дома. На няколко пъти.

— Радвам се, че не дойдохте. Не че не се радвам да те видя — припряно прибави той.

— Хм. Вече си мислех, че нещата отиват натам.

— Може би все още щях да съм в същото състояние, ако не бяха някои събития — мрачно призна Майлс. — Предполагам, че си научила за Саймън.

— Да, но не всичко. Макар че Алис беше по-изчерпателна от вас с Грегор. Как е той?

— Добре е. В момента ни гостува. Снощи не спахме много. Мисля, че… е по-добре той да ти разкаже. Доколкото може. Физически се е възстановил, но е малко… е, много по-мъгляв от онзи Саймън, с когото си свикнала. Ще разбереш, когато поговориш с него.

— Ясно. — Майка му леко се намръщи. — Колкото може по-скоро. След час имам кратка среща с Алис. Изгарям от нетърпение да се запозная с Лайза.