Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 142

Лоис Макмастър Бюджолд

— Да, генерал Хароче — отвърна Майлс. Тези досадни проучвания бяха специалността на ИмпСи. Истинският имперски ревизор обикновено разполагаше със собствен екип, на който да възлага такива задачи. Щеше да се наложи лично да проверява докладите, за да е сигурен. Е, в крайна сметка пак щеше да се озове в подземията на ИмпСи. Навярно така му бе писано.

— И ще проуча всички пътувания на Илян през последните, да речем, шестнайсет седмици — прибави Хароче.

— През повечето време бях тук в щаба — каза Саймън. — Два пъти съм пътувал извън града… струва ми се. И не съм напускал Бараяр.

— Не забравяй официалната вечеря при Грегор — напомни му Майлс. — И още няколко подобни случая.

— Да. — Генералът отново си записа. — Ще имаме нужда от списък на всички галактически посетители, с които се е срещал Илян.

— Има ли някакъв начин да стесним времевите рамки? — обърна се Майлс към учените.

Уедел разпери ръце, Авакли поклати глава и отговори:

— Не и с тези данни, милорд.

— Имате ли да прибавите още нещо? — попита генерал Хароче.

Те поклатиха глави.

— Всичко друго ще е в областта на хипотезите — отвърна адмиралът.

— Много странен инцидент — отбеляза Майлс. — Целта е била паметта на Илян, а не животът му.

— Не съм сигурен, че можем напълно да изключим последната възможност, милорд — рече доктор Руибал. — Ако не бяхме извадили чипа, той спокойно можеше да умре от изтощение. Или при нещастен случай — докато съзнанието му беше помрачено.

Хароче въздъхна. Основателно, помисли си Майлс. Щом някой искаше да убие шефа на ИмпСн, генералът можеше да е следващият в списъка.

— Господа — каза Хароче, — всички свършихте изключителна работа. Ще впиша личната си похвала в секретните ви досиета. Веднага щом предадете окончателния си доклад, можете да се върнете към обичайните си задължения.

— Утре, най-вероятно — уточни Авакли.

— Може ли да си тръгна още сега? — попита Уедел. — Бедната ми лаборатория цяла седмица е в ръцете на моите асистенти. Страх ме е да си помисля какво ме очаква там.

Авакли погледна Майлс и му предаде топката — „Ти ми го натрапи, сам се оправяй с него.“

— Не виждам защо не — отвърна Майлс. — Но искам копие от доклада.

— Естествено, милорд ревизор — каза адмирал Авакли.

— И всичко друго, което откриете, генерал Хароче.

— Разбира се. — Генералът понечи да прибави още нещо, после протегна ръка към Майлс. — Милорд ревизор, вие свикахте това съвещание.

Майлс се усмихна и се изправи.

— Свободни сте, господа. Благодаря на всички ви.

В коридора Илян спря при Хароче и Майлс го изчака.

— Е, господине — въздъхна генералът, — трябва да отбележа, че ме изправихте пред много неприятна загадка.

Илян се ухили.

— Добре дошъл в отбора. Вчера казах на Майлс, че първата ми работа като шеф на ИмпСи беше да разследвам убийството на предшественика си. Триумф на традицията.