Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 133

— О, благодаря. И агентът ти успя ли да намери слон?

— Той беше от ИмпСи до мозъка на костите си — разбира се, че намери. Слонче. Специално присъствах, когато Вортала го закара в полианското посолство. С оня негов смешен сериозен глас: „Подарък от моя господар император Грегор Ворбара…“ Тогава Грегор беше на около десет години и наи-вероятно щеше да предпочете да остави животното за себе си. Баща ти благоразумно не му съобщи, че е подарил на някого слон.

— Полианците подписаха ли договора?

— Разбира се. Сега си мисля, че посланикът наистина е искал слон, защото след първоначалното си смайване видимо се зарадва. Около година го държаха в задния двор на посолството и той лично го къпеше и хранеше. Когато замина, го взе със себе си. Оттогава мирогледът ми се разшири. Пари, власт, секс… и слонове.

Майлс се засмя. И се зачуди за собствените си мотиви, тласкали го толкова упорито, толкова дълго, толкова надалеч. Парите не го вълнуваха, може би защото никога не му бяха липсвали, освен в астрономическите количества, необходими за ремонт на бойни крайцери. За разлика от него, Марк направо беше алчен. Власт? Не копнееше да застане начело на Империята, нищо подобно. Ала мразеше, когато други имаха власт над него. Това не бе стремеж към власт, това беше страх. От какво? Да не стане жертва на тяхната некадърност ли? Да не го унищожат заради недъзите му, ако не е в състояние постоянно да доказва превъзходството си? Имаше нещо такова, скрито дълбоко под повърхността. Е… всъщност не чак толкова дълбоко. Собственият му дядо се беше опитал да го убие, защото го бе смятал за мутант. По-късно през детството му бяха последвали още няколко опита за убийство, обикновено, макар и не винаги осуетявани от навременната намеса на сержант Ботари. Но това едва ли можеше да се смята за скрит мотив.

Той отпи от студената бира. „Идентичност. Това е моят слон.“ Мисълта бе категорична, този път без въпросителен знак. Не точно слава, макар че признанието играеше важна роля. Ала за човек се съдеше по делата му. „А аз постигнах много, о, да.“ Ако стремежът към идентичност можеше да се превърне в глад за храна, Майлс щеше да е невъобразимо по-лаком от Марк. „Ирационално ли е да искаш да постигнеш толкова много, въпреки мъките?“ И в такъв случай, кога щеше да се насити?