Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 134

Илян също надигна бутилката си и разклати въдицата си.

— Сигурен ли си, че тук изобщо има риба?

— О, да. От векове. Можеш да легнеш на пристана и да гледаш малките рибки около скалите или да плуваш сред ятата им. Езерото е било тераформирано преди края на Периода на изолация, по стария примитивен начин. Изхвърляли в него всякакви органични отпадъци, после пускали крадени водорасли и риба с надеждата да създадат екосистема, поддържаща земен живот. По времето на първите графове това предизвикало много спорове, защото местните фермери също искали тор за нивите си. От дните на графа, моя дядо, в графското представителство в Хасадар винаги има хора, които се грижат за научното тераформиране на водите в областта. Така че тук има много видове риба — пъстърва, костур, сладководна сьомга.

Илян се надвеси над борда и малко скептично се втренчи в чистата вода.

— Наистина. — Той намота кордата и разгледа кукичката. Протеиновото кубче го нямаше.

— Дали не съм забравил да сложа примамка?

— Сложи. Видях те. Най-вероятно се е откачила.

— Сръчно пипа тая риба. — Но Илян се въздържа да се пошегува за рибите мутанти. Той постави нова примамка и отново хвърли въдицата. Двамата си отвориха по още една бира. Майлс седна на ръба на лодката и потопи босите си крака във водата.

— Това нещо направо е безполезно — отбеляза Саймън, след като нагласи навеса, за да се скрие от слънцето.

— И аз съм на същото мнение. Струва ми се, че не е направено, за да е полезно. Онзи, който го е правил, най-вероятно просто е искал да си даде вид, че работи. За да затвори устата на жена си навярно.

— От една седмица и аз не правя нищо. — Илян се поколеба. — Но като че ли не помага.

— Не е вярно. Ставаш по-добър на карти. Наблюдавам те.

— Последния път двамата с лейди Алис просто сте се наговорили да ме оставите да спечеля.

— Не.

— Хм. — Илян се поободри, но само за миг. — Това, че понякога успявам да спечеля на карти, не е достатъчно, за да се върна в ИмпСи.

— Още е рано. Едва си започнал да се възстановяваш. — Краката на Майлс започнаха да измръзват и той се върна на меката седалка.

Илян се загледа към отсрещния бряг, огрян от клонящото към залез слънце.

— Не… Когато си се представял в най-добрата си форма… не можеш да се примириш с нещо по-малко. Нека парафразирам думите на майка ти: не си струва да правиш нещо, което не можеш да направиш добре. А ръководството на ИмпСи далеч не е игра. Заложен е животът на прекалено много хора.

Майлс отпи от бирата си.

— Четирийсет години служа на императора — продължи Илян. — Започнах на осемнайсет при стария Ецар… не в Имперската академия; за да те приемат, навремето трябваше да имаш пари и една задължителна сричка пред името. Постъпих в един от регионалните школи. Винаги съм знаел, че все някога ще трябва да се оттегля, просто не знаех кога. Служа на Грегор, откакто беше на пет години. Той вече е възрастен мъж.

— Това определено е твоя заслуга — отбеляза Майлс.

Илян кимна.

— Не само моя. Но не мога… да съм такъв, какъвто съм — какъвто бях и да не го зная.