Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 131

Илян се съгласи с поканата за екскурзия, макар и не особено ентусиазирано.

— Тази седмица навярно ще е последната с хубаво време — отбеляза Майлс. И наистина, дните ставаха все по-студени и дъждовни. Ясно се усещаше приближаването на първите снегове.

— Ще ми е… интересно пак да посетя имението — каза Илян. — Да видя дали си го спомням.

Поредната проверка. Саймън не говореше много за това, навярно защото досегашните резултати бяха обезсърчаващи. Или може би защото бързо забравяше за тези резултати.

След като се настаниха в крайезерната къща, двамата излязоха да пият чай на дългата предна веранда. Не можеха да не се отпуснат в топлия следобед, седнали на сянка и загледани в зелената морава и искрящата водна повърхност. А и кулинарните удоволствия лишаваха човек от каквито и да било останки от амбиции. Ако нещата продължаваха така, на Майлс щеше да му се наложи да се заеме с физически упражнения, иначе рискуваше да заприлича на Марк. Той мислено си отбеляза да направи всичко възможно брат му да не среща Мама Кости.

Докато чакаха да им сервират закуската, Илян погледна към моравата.

— Ха. Онова там е мястото, където умря капитан Негри, нали? Първият изстрел във Войната на Вордариан.

— Така са ми казвали — потвърди Майлс. — Ти тук ли си бил тогава? Присъства ли на убийството?

— Не, не. Бях в столицата, силите на Вордариан ме изненадаха. — Илян замислено въздъхна. — Или поне така ми се струва. Спомням си само, че един от подчинените ми се втурна при мен да ми съобщи, после отидох някъде с кола. И бях адски уплашен. Това си го спомням, да, съвсем ясно. Странно. Защо не помня… по-важните факти?

— Предполагам, защото винаги е трябвало да ги помниш — отвърна Майлс. — Чипът ти записваше ли и чувства?

— Не. Макар че на базата на спомена можех да ги възстановя.

— Значи само дедукция. А не чувство.

— Повече или по-малко.

— Сигурно е много странно.

— Бях свикнал. — Илян иронично се усмихна. — Когато баща ти ме назначи за шеф на ИмпСи, първата ми работа беше да разследвам убийството на предшественика си. Като се замисля сега, това е била и първата работа на Негри. Той несъмнено е бил улеснен от факта, че е помогнал за убийството на своя предшественик. На Бараяр е традиция всичко да се повтаря. Аз се отървах леко, струва ми се. Никога не съм мислил, че ще остана жив, макар че оттеглянето на баща ти миналата година ми вдъхна известни надежди.

— Тогава ли… започна да ме гласиш за свой наследник?

— А, много по-рано. Двамата с Грегор го решихме.

Майлс не бе сигурен, че иска да разговаря за това.

— Е… след като имаше на разположение една седмица за размисли, смяташ ли, че причината за повредата на чипа ти е била естествена?

Илян сви рамене.

— Нищо не е вечно. Хората, машините… Е, адмирал Авакли все някога ще стигне до заключение. Чудя се какво прави днес лейди Алис.