Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 95

Ароу се вторачи в него за известно време; Миро отвърна на погледа му.

— Ще размислим над това — рече Ароу.

Протегна ръка към Календар, който му подаде три стрели.

— Виж ги. Добри ли са?

Бяха съвършени, като всички стрели на Ароу — с хубави пера, точни. Новостта бе във върха. Не беше от обсидиан.

— Кости от кабра — рече Миро.

— Използваме кабра, за да убиваме кабра. — Върна стрелите на Календар. Сетне се изправи и се отдалечи.

Календар държеше тънките стрели пред себе си и им запя нещо на „бащиния“ език. Миро позна песента, макар да не разбираше думите. Мандачува веднъж му бе обяснил, че това е молитва към мъртвото дърво да им прости, че са използвали инструменти, които не са направени от дърво. Инак, рече той, дърветата ще си помислят, че „малките“ ги мразят. Религия. Миро въздъхна.

Календар отнесе стрелите. Сетне младото прасенце, наричано Човек, зае мястото му и приклекна на земята пред Миро. Носеше завит в листа пакет, постави го внимателно на земята и внимателно го отвори.

Това беше разпечатка на „Царицата на кошера“ и „Хегемона“, която Миро им бе дал преди четири години. Тогава с Уанда се бяха поскарали. Уанда започна тази работа, докато разговаряха с прасенцата за религията. Но вината всъщност не бе нейна. Започна се с въпроса на Мандачува към нея:

— Как вие, хората, можете да живеете без дървета?

Тя го разбра, той нямаше предвид растенията, а боговете.

— Ние също имаме Бог, човек, който е умрял и въпреки това е още жив — обясни тя.

— Само един? Тогава къде живее той сега?

— Никой не знае.

— В такъв случай каква е ползата от него? Как можете да говорите с него?

— Той обитава сърцата ни.

Бяха много объркани; Либо по-късно се засмя и рече:

— Видяхте ли? На тях нашата сложна теология им звучи като предразсъдък. Обитавал сърцата ни — как не! Що за религия е това, сравнена с онази, в която можеш да видиш и да пипнеш боговете…

— И да се катериш по тях, за да събираш масиоси, да не говорим за факта, че са отсекли някои от тях, за да построят къщата си — рече Уанда.

— Отсекли ли? Отсекли? С каменни или метални инструменти. Не, Уанда, те ги свалят чрез молитва.

На Уанда обаче не й се нравеха шегите за религията. По молба на прасенцата Уанда по-късно им отнесе отпечатък от Евангелието на свети Йоан от опростената перифраза на Старк на библията на Дуай. Миро обаче настоя да им дадат заедно с него и копия от „Царицата на кошера“ и „Хегемона“.

— Свети Йоан не казва нищо за същества, които живеят на други светове — посочи Миро. — Ала Говорителя на мъртвите обяснява бъгерите на хората и хората на бъгерите.

Уанда бе бясна от това богохулство. Година по-късно обаче видяха прасенцата да разпалват огън с листи от Свети Йоан, докато „Царицата на кошера“ и „Хегемона“ бяха завити внимателно в листа. Това натьжи Уанда за известно време, а Миро се досети, че не бе разумно да я закача по темата.

Сега Човек отвори копието на последната страница. Миро забеляза, че в мига, когато отвори книгата, всички прасенца се събраха мълчаливо край тях. Прекратен бе танцът с биенето на маслото. Човек посочи последните думи на отпечатъка.