Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 223

— Идвай и сядай под сянката ми — рече Човек, — гледай слънцето през листата ми, облягай гръб на дънера ми. Направи и още нещо. Добави още една история към „Царицата на кошера“ и „Хегемона“. Наречи я „Животът на Човек“. Разкажи на хората как съм бил заченат в кората на бащиното си дърво, как съм се родил в мрак и съм ял от плътта на майка си. Разкажи им как съм напуснал живота на мрака и съм поел в полумрака на втория си живот, за да се науча от съпругите да говоря, а сетне да дойда и да усвоя всичките чудеса, на които Либо, Миро и Уанда ни учеха. Разкажи им как от небето дойде моят истински брат и през последния ден на втория ми живот заедно постигнахме този договор, за да могат хората и прасенцата да бъдат едно племе, не човешко или племе на прасенца, а племе от рамани. Как сетне моят приятел ме отведе към третия живот, към пълната светлина, за да мога да се издигна в небето и да дам, преди да умра, живот на десет хиляди деца.

— Ще разкажа твоята история — рече Ендър.

— Тогава наистина ще живея вечно.

Ендър взе ножовете. Човек легна на земята.

— Олядо — рече Новиня, — Куим. Върнете се при портата. Ела, ти — също.

— Аз ще наблюдавам, мамо — рече Ела. — Аз съм учен.

— Ти забрави за очите ми — рече Олядо. — Аз записвам всичко. Можем да покажем на останалите хора по света, че договорът е бил сключен. Ще можем да покажем и на прасенцата, че Говорителя скрепи договора и по техния обичай.

— Аз също няма да си тръгна — рече Куим. — Дори Светата Дева Мария е стояла в подножието на кръста.

— Можете да останете — рече тихо Новиня. Тя също остана.

Устата на Човек беше пълна с капим, ала не го дъвка много.

— Още — рече Ендър, — за да не усетиш нищо.

— Не е правилно — отвърна Мандачува. — Това са последните мигове от втория му живот. Добре е да усещаш донякъде болките на това си тяло, за да ги помниш, когато си вече в третия живот и отвъд всякаква болка.

Мандачува и Лийф-ийтър казаха на Ендър къде и как да среже. Трябваше да бъде извършено бързо, казаха му те, ръцете им се мушнаха в димящото още тяло, за да посочат кои органи къде трябва да бъдат поставени. Ръцете на Ендър бяха бързи и сигурни, тялото му — спокойно, но макар и да нямаше време да отвърне поглед от кървавата си хирургическа работа, той знаеше че очите на Човек го гледаха, гледаха го, изпълнени с благодарност и обич, изпълнени с агония и със смърт.

Случи се под ръцете му — толкова бързо, че първите няколко минути наблюдаваха как расте. Няколко големи органа се съсухриха, когато от тях израснаха корените; тук-там в тялото се появиха филизи; очите на Човек се разтвориха в последна агония; от гръбнака му нагоре сякаш изригна издънка — първо с две листа, после с четири…

И тогава всичко свърши. Тялото беше мъртво; последните спазми на силата му отидоха да създадат дървото, което се вкорени в гръбнака на Човек. Ендър видя коренчетата и филизите, които израснаха от тялото. Спомените, душата на Човек се бяха пребразували в клетките на новопоникналото дърво. Всичко бе сторено. Третият му живот бе започнал. А когато, не след дълго, на сутринта, слънцето изгрееше, листата щяха да вкусят светлината за първи път.