Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 215
Орсън Скот Кард
— Мъчно можем да поискаме нещо толкова непознато и трудно от съпругите — рече Човек. — Може би е дори невъзможно. Техните умове не са като умовете на братята. Един брат може да мисли за много различни неща. Но жената мисли само за едно: кое е добро за племето и което е най-съществено — кое е добро за децата и за малките майки.
— Можеш ли да ги накараш да го разберат? — попита Ендър.
— По-добре от теб — рече Човек. — Но може би не. Навярно няма да успея.
— Не мисля, че няма да успееш — рече Ендър.
— Ти дойде тук тази вечер, за да сключим договор помежду си, между прасенцата от това племе и вас, хората, които живеете на този свят. Хората извън Лузитания няма да дадат и пет пари за този договор, както прасенцата извън тази гора няма да искат и да знаят за него.
— Ние искаме да сключим същото съглашение с всички тях.
— И в този договор вие, хората, ще обещаете да ни научите на всичко.
— Толкова бързо, колкото можете да разберете.
— И да отговорите на всички въпроси, които задаваме.
— Ако знаем отговорите.
— Когато! Ако! Това не са думи за едно съглашение! Отговори ми направо, Говорителю на мъртвите! — Човек се изправи, оттласна се от Ендър, застана пред него, наведе се малко, за да погледне Ендър отвисоко. — Обещай ни да ни научите на всичко, което знаете!
— Обещаваме.
— Обещаваш също така да възродиш Царицата на кошера, за да ни помогне.
— Аз ще възродя Царицата на кошера. С нея също ще трябва да постигнете съглашение. Тя не е подвластна на човешките закони.
— Обещаваш да възродиш Царицата на кошера, независимо дали ще ни помогне, или не.
— Да.
— Обещаваш да се подчинявате на нашите закони, когато дойдете в гората. И сте съгласни, че онези земи в прерията, от които се нуждаем, също ще бъдат под наша власт.
— Да.
— И ще воювате с всички останали хора на всички звезди в небето, за да ни защитите и да ни допуснете също да пътуваме всред звездите?
— Вече го направихме.
Човек се успокои, отстъпи назад и клекна пак в старото си положение. Прокара пръст по земята.
— А сега за онова, което искате от нас — рече Човек. — Ние ще се подчиняваме на човешките закони във вашия град, както и в прерийната земя, от която се нуждаете.
— Да — отвърна Ендър.
— Не искате да воюваме — продължи Човек.
— Точно така.
— И това е всичко?
— Още едно нещо — рече Ендър.
— Онова, което искате, е невъзможно — рече Човек, — а сега ще поискаш и още нещо.
— Третият живот — каза Ендър, — кога започва той? Когато убиете прасенце и то израсне в дърво, така ли е?
— Първият живот е в дървото-майка, където не виждаме светлината и ядем сляпо плътта на майчиното тяло и сока на дървото-майка. Вторият живот е, когато живеем в сянката на гората, в полусянка тичаме, вървим, катерим се, гледаме, пеем и разговаряме, правим неща с ръцете си. Третият живот е, когато се издигнем и пием от слънцето, най-сетне на пълна светлина, без изобщо да се движим, освен от вятъра; само мислим, а през някой ден, когато братята забарабанят по дънера, разговаряме с тях. Да, това е нашият трети живот.
— Хората нямат трети живот.