Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 209

— Това ще отнеме цяла вечност — рече Куим.

— Искаш ли да опиташ, Миро? — попита Новиня.

Искаше.

Тримата го отнесоха в предната стая и поставиха леглото му там. Олядо програмира терминала така, че на дисплея да се появят всички букви от азбуката, обърна го, за да го вижда Миро. Написа кратка програма, чрез която всички букви една по една светваха по-силно за част от секундата. Направиха няколко проби, за да се спрат на най-подходящата скорост — достатъчно бавна, за да може Миро да издаде звука, който ще означава „тази буква“, преди да се освети следващата.

Миро на свой ред ускори нещата, като нарочно съкращаваше думите си.

ПРА-СЕ.

— Прасенцата — рече Олядо.

— Да — каза Новиня. — Защото премина оградата с прасенцата?

— М-м-м-м!

— Задава въпрос, мамо — рече Куим. — Не иска да отговаря на въпроси.

— Аа.

— Искаш да узнаеш за прасенцата, които бяха с теб, когато премина оградата ли? — попита Новиня. Искаше. — Те се върнаха в гората. С Уанда, Ела и Говорителя на мъртвите. — Тя набързо му разказа за съвещанието в покоите на епископа, за онова, което бяха узнали за прасенцата, за взетите решения. — Изключването на оградата, за да те спасят. Миро, беше решение за бунт против Конгреса. Сега оградата представлява само едни жици. Портата ще остане отворена.

Очите на Миро се насълзиха.

— Това ли е всичко, което искаше да узнаеш? — попита Новиня. — Трябва да поспиш.

Не, каза той. Не, не, не.

— Изчакай, докато се проясни погледът му — рече Куим. — Тогава ще може да пуснем пак буквите.

Д-И-Г-А Ф-А-Л…

— Дига ао Фаланте пелос Мортос — рече Олядо.

— Какво трябва да кажем на Говорителя? — попита Куим.

— Сега трябва да поспиш, ще ли го кажеш по-късно — рече Новиня. — Той няма да се върне с часове. В момента преговаря за установяване на правила, върху които да се основават отношенията между прасенцата и нас. Да престанат да убиват паши хора по начина, по който убиха Пипо и Ли… и баща ти.

Миро обаче не нскаше да спи. Той продължи да показва буква по буква съобщението си чрез просветлените на екрана букви. Тримата уточняваха онова, което се опитваше да им внуши да кажат на Говорителя. И разбираха, че искаше да му го кажат сега, преди да са свършили преговорите.

Затова Новиня остави дом Кристау и дона Криста да се погрижат за сина й и за малките деца. На излизане от къщи се спря до най-големия си син. Напрягането го бе изтощило; очите му бяха затворени, а дишането — спокойно. Докосна ръката му, взе я, стисна я; знаеше, че не може да я почувства, ала в случая тя утешаваше повече себе си.

Той отвори очи. И съвсем лекичко, почти незабележимо, тя усети как пръстите му притискат нейните.

— Усетих — прошепна му тя. — Ще се оправиш.

Той затвори отново очи, за да спре сълзите. Тя се изправи и тръгна замаяна към вратата.

— Влезе ми нещо в окото — каза на Олядо. — Поведи ме известно време, докато започна да виждам по-добре.

Куим вече беше до оградата.

— Портата е твърде далеч! — извика той. — Можеш ли да се изкатериш, мамо?

Можеше, макар и да не бе лесно.

— Без никакво съмнение — отвърна тя — Боскиня ще трябва да ни разреши да отворим нова порта точно тук.