Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 197

— Кажи ми, Говорителю — рече той, — просто за сведение, ако оградата бъде свалена, ако въстанем против Междузвездния конгрес, нали всички правила за контактите с прасенцата ще бъдат премахнати.

— Надявам се — отвърна Ендър. — Надявам се да няма повече неестествени прегради между нас и тях.

— Тогава — рече епископът — ние ще можем да преподаваме евангелието на „малките“, нали така? Няма да има правила, които да го забраняват.

— Точно така — отвърна Ендър. — Може и да не приемат вярата, но няма да има пречка да се опита.

— Трябва да помисля върху това — рече епископът. — Но може би, скъпи мой безбожнико, твоето въстание ще отвори портите на приобщаването към вярата на една голяма нация. Може би все пак Господ те е пратил тук.

* * *

Когато епископът, дом Кристау и Ендър стигнаха до оградата, Мандачува и жените бяха вече там. По начина, по който Ела бе застанала между майка си и оградата, и по това, как майка й държеше ръце пред себе си, Ендър разбра, че Новиня вече се бе опитала да се изкатери и да отиде при сина си. Сега плачеше и му викаше:

— Миро! Миро, как можа да направиш това, как можа да се изкатериш…

А Ела се опитваше да й говори, да я успокои.

От другата страна на оградата стояха четири прасенца, бяха слисани.

Уанда трепереше от страх за живота на Миро, ала запази достатъчно присъствие на духа, за да разкаже на Ендър онова, което знаеше, че няма да може сам да забележи.

— Това са Къпс, Ароу, Човек и Лийф-ийтър. Лийф-ийтър се опитва да убеди останалите да го посадят. Струва ми се знам какво означава това, но няма страшно. Човек и Мандачува ги убедиха да не го правят.

— Това не ни приближава до целта — рече Ендър. — Защо Миро е постъпил тъй глупаво?

— Мандачува ми обясни, докато идвахме насам. Прасенцата дъвчели капим и той имал упойващ ефект. Могат да се изкатерват през оградата, когато си поискат. Очевидно го правят от години. Смятали, че ние не го правим, защото се подчиняваме на закона. А сега знаят, че капимът няма същия ефект върху нас.

Ендър отиде до оградата:

— Човек — рече той.

Човек пристъпи напред.

— Има възможност да изключим оградата. Но ако го направим, това ще означава, че сме във война с всички хора на всички други светове. Разбираш ли? Хората от Лузитания и прасенцата са заедно във война против всички останали хора.

— Ох! — рече Човек.

— Ще победим ли? — попита Ароу.

— Може и да победим — отвърна Ендър. — А може и да не успеем.

— Ще ни дадеш ли Царицата На кошера? — попита Човек.

— Първо трябва да се срещна със съпругите — отвърна Ендър.

Прасенцата се напрегнаха.

— За какво говориш? — попита епископът.

— Трябва да се срещна със съпругите — продължи Ендър, — защото се налага да сключим договор. Съглашение. Да приемем правила за отношенията си. Разбирате ли ме? Хората не могат да живеят по вашите закони и вие не можете да живеете по нашите, но щом трябва да живеем заедно без огради помежду ни, и ако пусна Царицата на кошера да живее всред вас, да ви помага и да ви учи, то тогава ще трябва да поемете известни задължения и да ги спазвате. Разбрахте ли?