Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 196

Секретарят отвори рязко вратата и в стаята се втурна Уанда.

— Епископе — възкликна тя. — Кметице. Трябва да дойдете. Новиня…

— Какво има? — попита епископът.

— Уанда, аз трябва да те арестувам — рече Боскиня.

— Арестувайте ме по-сетне — отвърна тя. — Става въпрос за Миро. Той е преминал през оградата.

— Не може да го направи — рече Новиня. — Това би го убило… — После ужасена разбра какво бе произнесла току-що. — Заведи ме при него…

— Извикайте Навио — каза дона Криста.

— Вие не разбирате — тросна се Уанда. — Не можем да стигнем до него. Той е от другата страна на оградата.

— Тогава какво можем да сторим? — попита Боскиня.

— Изключете оградата — каза Уанда.

Боскиня погледна безпомощно другите.

— Не мога да го направя. Намираме се под контрола на комитета. Чрез ансибала. Те никога няма да я изключат.

— Тогава с Миро е свършено — каза Уанда.

— Не — рече Новиня.

Иззад Уанда в стаята се появи още една фигура. Малка, покрита с козина. Никой от тях, освен Ендър, не беше виждал досега прасенце от кръв и плът, ала веднага се досетиха какво бе това създание.

— Извинете — рече прасенцето. — Това означава ли, че трябва да го посадим сега?

Никой не си даде труда да попита как бе минало прасенцето през оградата. Бяха твърде заети да осъзнаят какво имаше предвид то под насаждане на Миро.

— Не! — изпищя Новиня.

Мандачува я погледна изненадан:

— Не ли?

— Мисля — рече Ендър, — че повече не бива да посаждате хора.

Мандачува не помръдваше.

— Какво имаш предвид? — рече Уанда. — Обърка го.

— Мисля, че ще бъде още по-объркан, преди да е свършил този ден — рече Ендър. — Хайде, Уанда, заведи ни до оградата при Миро.

— С какво ще му помогнем, като не можем да се прехвърлим през оградата? — попита Боскиня.

— Извикайте Навио — каза Ендър.

— Аз ще го намеря — рече дона Криста. — Забравяте, че сега никой не може да се обади на никого.

— Попитах с какво ще му помогнем? — настоя отново Боскиня.

— Казах ти го и преди — рече Ендър. — Ако решите да въстанем, можем да прекратим ансибалната връзка. И тогава ще съумеем да изключим оградата.

— Искаш да използваш тежкото положение на Миро, за да ме принудиш ли? — попита епископът.

— Да — отвърна Ендър. — Той е от твоето паство, нали така? Тъй че остави останалите деветдесет и девет, овчарю, и ела да спасим онази овца, която се е изгубила.

— Какво става? — попита Мандачува.

— Заведи ни до оградата — рече Ендър. — И побързай, моля те.

Спуснаха се в колона по един по стъпалата от покоите на епископа към катедралата. Ендър чу как епископът зад него мърмореше, че не бива да се изопачава Светото писание за лични цели.

Минаха по пътечката между пейките в катедралата, Мандачува водеше. Ендър забеляза, че епископът се спря близо до олтара, вгледан в малкото космато създание, което следваха хората. Епископът го настигна извън катедралата.