Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 161

— Но той ще може да чете файловете ни — рече епископът.

— Да, ще може.

Дом Кристау поклати глава:

— Няма да го направи, ако го помолим.

— Наивен си като дете — каза епископът. — Нищо не би го принудило дори да ни върне данните.

Боскиня кимна:

— Това е вярно. Той ще притежава всичко жизненоважно за нас, може да го задържи и, ако пожелае, да го върне. Но, повярвай, както вярва и дом Кристау, той е добър човек, който ще ни помогне по време на нужда.

Дона Криста се изправи:

— Извинете ме — каза тя. — Бих искала да започна веднага с прехвърлянето на най-важните данни.

Боскиня се обърна към терминала на епископа и набра кода си за най-висок приоритет.

— Само вкарай видовете файлове, които би искала да изпратиш на „опашката“ за съобщения до Говорителя Андрю. Предполагам, че след като сте започнали да ги разпечатвате, вече си ги подредила по важност.

— С колко време разполагаме? — попита дом Кристау. Дона Криста вече набираше бясно.

— Времето е тук, най-горе. — Боскиня пъхна ръка в холографското изображение и докосна с пръст числата на брояча.

— Не си прави труда да прехвърляш онова, което вече е отпечатано — рече дом Кристау. — Винаги ще можем да го наберем отново. И без това е съвсем малко.

Боскиня се обърна към епископа:

— Знаех си, че ще бъде трудно.

Епископът се изсмя подигравателно:

— Трудно ли!

— Надявам се, че ще помислиш внимателно, преди да отхвърлиш това…

— Да го отхвърля ли! — рече епископът. — Да не ме смяташ за глупак? Може и да презирам псевдорелигията на тези богохулни Говорители на мъртвите, но ако това е единственият начин, който Бог ни сочи, да запазим жизненоважните архиви на Църквата, тогава ще се окажа негоден служител на Господа, щом позволявам на гордостта да ми попречи да го използвам. Нашите файлове още не са подредени по приоритет и това ще отнеме няколко минути, но се надявам Децата на ума да ни оставят достатъчно време да прехвърлим данните си.

— Колко време смяташ, че ще ви е необходимо? — попита дом Кристау.

— Не много. Мисля — най-много десет минути.

Боскиня се изненада, приятно при това. Беше се опасявала, че епископът ще настоява да копира първо своите файлове, преди Децата на ума, в поредния си опит да отстои върховенството на епископството над манастира.

— Благодаря ти — рече дом Кристау и целуна ръката, която епископът му подаде.

Епископът изгледа хладно Боскиня:

— Няма нужда да се изненадваш, кметице Боскиня. Децата на ума работят с познанието за света, затова зависят в по-голяма степен от световните машини. Църквата-майка се занимава с проблемите на духа, затова използваме обществените библиотеки само по църковни дела. Що се отнася до Библията — толкова сме старомодни, че все още пазим в катедралата десетина подвързани с кожа книги. Междузвездният конгрес не може да ни открадне копията от думите на Бога.