Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 137

— Аз се интересувам — рече Говорителя. — Трябва да науча какви са въпросите.

— Добре, ето един от тях. Имаме стадо кабри в периметъра на оградата. Кабрите не могат да прескочат оградата, те дори не я докосват. Аз съм изследвала и маркирала всяка кабра от стадото и знаеш ли какво? В него няма нито един мъжкар. Всички до една са женски.

— Жалко — рече Говорителя. — Човек би очаквал да оставят вътре поне един мъжкар.

— Няма значение — рече Ела. — Не знам дали изобщо има мъжки. През последните пет години всяка възрастна кабра е родила поне веднъж. И нито една от тях не се е чифтосвала.

— Може би клонират — рече Говорителя.

— Малките не са генетично идентични с майката. Дотолкова можах да ги изследвам тайно, без мама да забележи. Съществува някакъв вид генетичен обмен.

— Хермафродити?

— Не. Само женски. Няма никакви мъжки сексуални органи. Как ти се струва, това важен въпрос ли е? Кабрите осъществяват някакъв генетичен обмен без секс…

— Дори само теологичните изводи са поразяващи.

— Не се присмивай.

— На кого? На науката или на теологията?

— И на двете. Би ли искал да чуеш още от въпросите ми или не?

— Искам — отвърна Говорителя.

— Ами пробвай ето този. Тревата, върху която лежиш, наричаме я грама. Всички водни змии се люпят тук. Малки червейчета — толкова малки, че едвам се виждат. Те изяждат тревата до корен, ядат се и едно друго, а с порастването си сменят и кожата си. И изведнъж тревата се покрива цялата със слуз от мъртвата им кожа, всички змии плъзват във водата и повече никога не се връщат.

Той не бе ксенобиолог. Не можа да направи извода веднага.

— Водните змии се излюпват тук — обясни тя, — ала не се връщат от водата, за да снесат яйцата си.

— Значи се чифтосват тук, преди да идат във водата.

— Добре, разбира се, очевидно е. Виждала съм ги да се чифтосват. Не това е проблемът. Проблемът е защо са водни змии?

Той още не разбираше.

— Виж сега, те са напълно пригодени за живот под водата. Освен бели дробове имат и хриле, отлични плувци са, имат перки за по-добро маневриране, напълно са еволюирали за зрелия си живот във водата. Защо тогава са еволюирали по такъв начин, след като се раждат на сушата, чифтосват се на сушата и се размножават на сушата? А що се отнася до еволюцията, всичко, което става след размножаването, е напълно неадекватно, освен че всички животни хранят малките си, а водните змии със сигурност не го правят. Животът във водата с нищо не развива способността им да оцелеят, докато се възпроизведат. Те могат просто да се плъзнат във водата и да се удавят там и това няма да има никакво значение, тъй като възпроизвеждането е завършило.

— Да — каза Говорителя. — Сега разбирам.

— Във водата има обаче малки прозрачни яйца. Никога не съм виждала водна змия да ги снася, ала след като в реката или край нея няма друго достатъчно голямо животно, което да ги снесе, изглежда логично това да са яйца на водните змии. Само че тези големи, прозрачни яйца — с диаметър един сантиметър — са напълно стерилни. Хранителните вещества са си там, всичко е готово, ала няма ембрион. Нищо. Някои от тях имат гамети — половин комплект гени, готови за комбиниране, ала нито едно от тях не е живо. А ние пък никога не сме виждали водните змии да снасят яйца на брега. Един ден на брега няма нищо друго освен грама, която става все по-узряла и по-узряла, а на следващия ден грамата гъмжи от бебетата на змиите. Не ти ли се струва, че този въпрос си струва да бъде изследван?