Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 12

— Нали сам го каза! Не принадлежа на никоя.

— Невъзможно. Всеки човек се определя от общностите, на които принадлежи, и от онези, на които не принадлежи. Аз съм това, това и това, но определено не съм това и това. Твоето определяне е негативно. Мога да съставя безкраен списък от онова, което не си. Но една личност, която наистина смята, че не принадлежи на никаква общност, неизменно се самоубива — или като унищожи тялото си, или като изгуби самоличността си и полудее.

— Точно това съм — луда до дън душа.

— Не си луда. Обладана си толкова силно от една цел, че чак е плашещо. Ако се явиш на този изпит, ще го издържиш. Но преди да те допусна до него, трябва да знам: каква ще станеш, след като го вземеш? В какво вярваш, на какво принадлежиш, какво харесваш, какво обичаш?

— Никого на този или на който й да е друг свят.

— Не ти вярвам.

— Не познавам на света свестен мъж или жена, освен родителите си, а те са мъртви! А дори те — никой не разбира нищо.

— Теб.

— Аз съм частица от нещо, нали така? Но никой не разбира никого, дори ти, правиш се на много мъдър и състрадателен, ала само ме караш да крещя така, защото имаш властта да ми попречиш да правя онова, което искам…

— И то не е ксенобиология.

— Напротив! Е, поне е част от нея.

— А какво е останалото?

— Онова, което си ти. Което правиш. Само че го правиш изцяло погрешно, правиш то глупаво.

— Ксенобиолог и ксенолог.

— Направили са глупава грешка, когато са създали нова наука за изучаване на прасенцата. Една групичка уморени, стари антрополози, които са си нахлузили нови „шапки“ и са се нарекли ксенолози. Ала човек не може да разбере прасенцата, само като наблюдава поведението им! Те са изминали различна еволюция! Трябва да се разберат гените им, да се узнае какво става в клетките им. И в клетките на другите животни, защото те не могат да се изучават отделно, никой не живее в пълна изолация…

Не ме поучавай, помисли си Пипо. Кажи ми какво чувстваш. И за да провокира емоциите й, той прошепна:

— Освен самата ти.

Това подейства. От студена и надута, тя изведнъж пламна и зае отбранителна поза.

— Ти никога няма да ги разбереш! Но аз ще успея!

— И защо толкова държиш на тях? Какво означават прасенцата за теб?

— Никога няма да проумееш. Ти си добър католик. — Тя изрече думата с презрение. — А става дума за книга, която е в Списъка.

Лицето на Пипо светна от неочакваното откритие.

— „Царицата на кошера“ и „Хегемона“.

— Живял е преди три хиляди години, който и да е бил той, дето нарича себе си Говорителя на мъртвите. Но той е разбирал бъгерите! Ние сме ги унищожили до крак — единствената извънземна раса, която сме срещнали, убили сме ги всички, ала той ги е разбирал.

— И ти искаш да напишеш историята на прасенцата тъй, както истинският Говорител е писал за бъгерите.

— Така, както го казваш, звучи толкова лесно, като да напишеш научна статия. Не знаеш какво е означавало да напишеш за Царицата на кошера и за Хегемона. Колко болезнено е било това за него — да навлезе в едно извънземно съзнание и да излезе от него, изпълнен с обич към великото създание, което е унищожил. Той едновременно е бил най-лошият човек, живял на този свят — Ендър Ксеноцида, унищожителят на бъгерите, а е направил всичко по силите си да поправи стореното от Ендър; Говорителя на мъртвите се е опитал да възкреси мъртвите…