Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 10

* * *

Пипо бе решил да я затрудни. Новиня бе наясно как се държаха възрастните, когато не възнамеряваха да постъпят така, както й се искаше, но не желаеше нито битка, нито дори проява на каквото и да било противопоставяне. Ама, разбира се, разбира се, че можеш да се явиш на изпита. Но няма причина да бързаш толкова много, дай да мине малко време, за да бъдеш сигурна, че ще го вземеш от първия път.

Новиня не искаше да чака. Новиня бе готова.

— Ще мина през толкова огнени обръчи, колкото пожелаеш — рече тя.

Лицето му се вледени. Лицата на всички възрастни се вледеняваха. Това беше добре, студенината й вършеше работа, тя можеше да ги смрази всичките до смърт.

— Не желая да преминаваш през никакви обръчи — рече той.

— Единственото, което искам, е да ги подредиш в редица, та да мога да премина през тях бързо. Не искам да се бавя с дни.

Той се замисли за миг:

— Толкова много бързаш!

— Аз съм готова. Междузвездният кодекс ми позволява да се явя на изпита по всяко време. Това ще се реши между мен и Междузвездния конгрес и не знам някъде да е написано, че един ксенолог би могъл да замества Междупланетния изпитен съвет.

— Тогава не си чела много внимателно.

— За да се явя предсрочно на изпит, ми е необходимо единствено да получа разрешението на законния си настойник. А аз нямам законен настойник.

— Тъкмо напротив — рече Пипо. — Кметицата Боскиня е твоя законна настойничка от деня на смъртта на родителите ти.

— Тя се съгласи да се явя на изпита.

— При условие, че дойдеш при мен.

Новиня забеляза напрегнатия му поглед. Не познаваше Пипо, затова си помисли, че погледът му изразяваше същото, като у мнозина други — желанието да господства, да се наложи над нея, желанието да смаже решимостта й и да пречупи независимостта й, желанието да я подчини.

В един миг — от лед до огън:

— Какво знаеш ти за ксенобиологията? Само излизаш и си говориш с прасенцата, дори не си започнал да разбираш как действат гените! Кой си ти, та да ме преценяваш? Лузитания се нуждае от ксенобиолог, от осем години й липсва. А ти искаш хората да чакат още, само и само ти да си отгоре!

За нейна изненада той не се стъписа, нито пък отстъпи. Не се и ядоса. Все едно не бе изрекла думите си.

— Разбирам — рече кротко. — Искаш да станеш ксенобиоложка поради голямата си обич към хората от Лузитания. Съзряла си обществената необходимост, ти си се жертвала и си се подготвила да навлезеш по-рано в същинския живот, водена от човеколюбиви пориви.

Думите му й прозвучаха абсурдно. А и изобщо не изпитваше подобни неща.

— Това не е ли достатъчно добра причина?

— Ако беше истинска, щеше да е достатъчно добра.

— Значи ме наричаш лъжкиня?

— Собствените ти думи те определят като лъжкиня. Ти говори за това, колко много те, хората от Лузитания, се нуждаят от теб. Но ти живееш всред нас. Живяла си с нас цял живот. Готова си да се жертваш за нас, а още не се чувстваш част от тази общност.