Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 99

Бяха заобиколили вече извивката на Езерото и стигнаха подножието на височината, на която се намираха полуразрушените къщи.

— Мисля, че е там горе — каза Илейн. — Горе на хълма.

Като тръгна отпред, тя започна да се изкачва. Хортън погледна назад и видя Никодим, смален до размерите на играчка поради разстоянието, да стои на отсрещния бряг. С трудност различи тялото на Хищника, сливащо се, изглежда, с голия скалист подстъп, на който лежеше. Илейн бе достигнала билото на хълма и го чакаше. Когато се изкачи до нея, тя посочи с ръка.

— Там — рече тя. — Ето го там.

Милион скъпоценни камъни искряха в храсталака. Драконът не се виждаше, защото растителността пречеше, но дъгата, отразявана от тялото му, показваше къде бе паднал.

— Мъртъв е — каза Илейн. — Не шава.

— Не е задължително да е мъртъв — отвърна Хортън. — Може да е ранен, но все още жив.

Заедно навлязоха в гъсталака и когато подминаха едно голямо дърво с ниско висящи клони, видяха дракона.

Красотата му спираше дъха. Всяка от малките люспи, които покриваха тялото му, бе източник на бисерна светлина, малки изящно оцветени скъпоценни камъни, блестящи на слънчевата светлина. Когато Хортън направи крачка напред, цялото тяло сякаш избухна в пламъци, люспите се намираха под такъв ъгъл, че се превърнаха в отражател, който насочваше яркостта на деня право в лицето му. Но когато направи следващата крачка, променяйки ъгъла на люспите спрямо себе си, блясъкът изчезна и се върна искренето, като че ли бе украсена коледна елха, изцяло покрита с мигащи светлинки, но много по-пъстроцветни светлинки, каквито никоя коледна елха не би могла да има. Тъмносини и рубиненочервени, зелени с отсенки от бледото небе на пролетна вечер до тъмнозеленото сърдито море, живително жълти, слънчевото сияние на топаза, розовите цветчета на ябълката, есенното лъщене на тиквите — и всички тези цветове замръзнали в святкащ лед, какъвто може да се види през мразовито зимно утро, когато всичко е диамантено.

Илейн пое дъх.

— Колко е красив! — възторжено извика тя. — По-красив, отколкото предполагахме, когато го видяхме в плен на времето.

Драконът бе по-малък, отколкото бе изглеждал, когато го бяха зърнали да лети във въздуха, и лежеше съвсем неподвижно. Едното му ефирно крило, което се протягаше от стройното му тяло, бе разстлано отпуснато върху тревата. Другото бе подвито под него. Дългият му врат бе извит, така че главата му се опираше с едната буза в земята. Погледната отблизо, главата му все още наподобяваше шлем. Върху нея липсваха люспите, покриващи останалата част от тялото. Шлемът бе образуван от твърди повърхности, които приличаха на полирани метални плочи. Огромният му клюн, който стърчеше напред от маската на шлема, също имаше метален вид.

Като продължаваше да лежи спокоен и неподвижен, окото от тази страна на главата му, която бе обърната нагоре, се отвори — синьо око, нежно око, ясно, кристално и без следа от страх.

— Жив е! — възкликна Илейн и хукна към него. С предупредителен вик Хортън се пресегна да я спре, но тя се наведе и се отпусна на колене край жестоката глава, протегна ръце и я взе, вдигна я и я притисна към гърдите си.