Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 12

— Почакай само за минутка — каза Хортън. — Трябва да ми обясниш някои неща. Защо ми взе думата, когато знаеше, че исках да разпитам за изяждането на този Шекспир, който и да е той? Какво имаш предвид с това, че можеш да станеш инженер? Много добре знаеш, че не можеш.

— Всичко по реда си — отвърна Никодим. — Трябва, както казвате, да се обяснят някои неща. Но първо трябва да се нахраните, а слънцето почти залезе. Чухте какво каза съществото — трябва да сте под покрив, когато слънцето залезе.

— Суеверие — измънка Хортън. — Бабини деветини.

— Бабини деветини или не — отвърна Никодим, — но е най-добре да се спазват местните обичаи, докато човек не е сигурен.

Като погледна към морето от развълнувана трева, Хортън видя, че линията на хоризонта е разполовила слънцето. Полюшващата се трева изглеждаше като лист блестящо злато. Докато наблюдаваше, слънцето се потопи още по-дълбоко в златния блясък и докато потъваше, небето на запад промени цвета си на болнаво лимоненожълт.

— Странен светлинен ефект — каза той.

— Хайде, да се връщаме на борда — подкани го Никодим. — Какво искате да ядете? Супа „Виши“ може би — как ви звучи? Телешко филе, печени картофи?

— Добър кулинар си — похвали го Хортън.

— Аз съм майстор готвач — рече роботът.

— Има ли нещо, което да не си? Инженер и готвач. Какво още?

— О, много неща — отвърна Никодим. Мога да върша много неща.

Слънцето изчезна и от небето сякаш започна да се спуска пурпурно сияние. Сиянието увисна над жълтото на тревата, която сега бе придобила цвета на стар полиран месинг. Хоризонтът бе катранено чер с изключение на пламтящата зеленикава светлина с цвета на млади листа, там, където слънцето бе залязло.

— Толкова радва окото забеляза Никодим, докато наблюдаваше.

Багрите бързо чезнеха и докато чезнеха, през равнината се промъкна хлад. Хортън се обърна да се изкачи по рампата. Когато се извърна, нещо се спусна върху му, като го сграбчи и задържа. В действителност не го бе сграбчило, защото наоколо нямаше нищо, което да го сграбчи, а някаква сила го бе приковала и погълнала, така че не можеше да се движи. Опита се да се бори срещу нея, но не можеше да помръдне нито един мускул. Реши да извика, но гърлото и езикът му бяха замръзнали. Изведнъж бе разголен — или почувства, че е разголен. не толкова лишен от дрехи, колкото от всякаква защита, сякаш бе разтворен, така че и най-потайното кътче на съществото му бе изложено на показ. Имаше чувството, че го наблюдават, че го изследват, че му взимат проби и го анализират. Оголен, одран, уязвим, така че наблюдателят да може да се докопа до последното му желание и последната му надежда. Същото, пробягна мисъл през съзнанието му, сякаш Бог бе дошъл и го преценяваше, може би го съдеше.