Читать «Лъвът, Вещицата и дрешникът» онлайн - страница 3

„Какъв огромен дрешник!“ — мислеше си Луси и продължаваше да влиза навътре, като разтваряше меките надиплени палта. Изведнъж почувства, че нещо скрипти под краката й.

„Дали не стъпвам върху топчета нафталин!“ — запита се тя и се наведе да провери с ръка. Но вместо дъното на дрешника напипа нещо пухкаво и хладно. „Странно!“ — помисли си Луси и направи още няколко крачки напред.

Сега вече почувства, че до лицето и ръцете й не се допира меката кожа, а нещо твърдо, грубо и дори бодливо.

— Като че ли съм сред клоните на дърво! — възкликна Луси.

Видя далечни проблясъци на светлина. Отгоре й се сипеше нещо меко и студено. Минута по-късно тя разбра, че стои насред гора, под краката й има сняг, а из въздуха танцуват снежинки.

Първоначално се изплаши, но любопитството й надделя. Погледна през рамо, за да се увери, че вижда отворената врата на дрешника. В стаята все още беше ден. „Ако поискам, винаги мога да се върна обратно“ — помисли си Луси.

Тя тръгна напред през гората към светлина, която беше видяла. След десетина минути разбра, че това е уличен фенер. Докато го гледаше и се чудеше защо в гората има фенер, както и какво да прави по-нататък, Луси чу приближаващо се топуркане. Скоро в светлината на фенера застана странно същество.

То бе малко по-високо от нея и носеше побелял от снега чадър. От кръста нагоре приличаше на човек, но краката му напомняха тези на козел, с черна лъскава козина и копита. Имаше и опашка, която беше елегантно преметната върху ръката му, за да не се влачи по снега. На врата си имаше червено вълнено шалче, а и кожата му бе червеникава. Макар и странно, лицето му беше приятно, увенчано от къдрава коса, над която стърчаха рога. Имаше и малка щръкнала брадичка. В едната си ръка, както казах, държеше чадър, а в другата — пакети, увити в кафява хартия. Изглеждаше така, сякаш се връщаше от коледни покупки. Това бе фавън. Като видя Луси, така се стресна, че изпусна всичките си пакети.

— Боже мой! — възкликна фавънът.

Глава втора

Какво намери Луси

— Добър вечер! — поздрави Луси.

Но фавънът не й отговори веднага, тъй като беше улисан в събирането на разпилените пакети. Когато свърши, леко се поклони и каза:

— Добър вечер, добър вечер! Извинете, надявам се няма да бъде много нахално, ако предположа, че вие сте дъщеря на Ева!

— Аз се казвам Луси — отвърна тя, объркана от въпроса му.

— Но нали ти си… извинявай… нали ти си това, което наричат момиче?

— Разбира се, че съм момиче — отвърна Луси.

— Значи всъщност ти си човек?

— Разбира се, че съм човек — каза Луси, все още леко озадачена.

— Разбира се, разбира се. Колко глупаво от моя страна! Но аз никога не съм виждал нито син на Адам, нито дъщеря на Ева. Приятно ми е! Излиза, че… — И той млъкна, сякаш се канеше да каже нещо, което нямаше намерение да казва, но се усети навреме. — Приятно ми е, приятно ми е. Разрешете да ви се представя! Аз се казвам Тумнус.

— Много ми е приятно да се запозная с вас, господин Тумнус — усмихна се Луси.