Читать «Лъвът, Вещицата и дрешникът» онлайн
(неизвестен автор)
Annotation
Те отвориха вратата и влязоха в новия свят…
Нарния… земята, скована във вечна зима… страната, чакаща някой да я освободи…
Питър, Сюзан, Едмънд и Луси, четирите деца от семейство Певънзи, са изпратени в старо имение на гости на стар и ексцентричен професор. Играейки си на криеница, четиримата минават през странен дрешник в загадъчен вълшебен свят, скован от лед — света на Нарния. Сега обаче Нарния е поробена от Бялата Вещица, позната като кралица Джейдис. И когато всяка надежда, че слънцето ще изгрее над заледените поляни, е загубена, песента на приказния лъв Аслан ще събуди Говорещите зверове и ще вдъхне отново живот. Но каква ще бъде цената…
Лъвът, Вещицата и дрешникът
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единадесета
Глава дванадесета
Глава тринадесета
Глава четиринадесета
Глава петнадесета
Глава шестнадесета
Глава седемнадесета
За автора на тази книга
info
Лъвът, Вещицата и дрешникът
На Луси Барфийлд
Моя скъпа Луси,
Тази история написах за теб, но в началото не бях помислил, че момичетата растат по-бързо от книгите и ти вече си твърде голяма за вълшебни приказки. И докато книгата ми бъде отпечатана и подвързана, ще пораснеш още повече. Но един ден ще бъдеш достатъчно голяма, за да започнеш отново да четеш вълшебни приказки. Тогава може би ще свалиш книгата от горния рафт на библиотеката, ще я избършеш от праха и ще ми кажеш какво мислиш за нея. Аз навярно ще съм вече глух, за да те чуя, и твърде стар, за да разбера думите ти, но ще бъда все още твоят обичащ те кръстник
Глава първа
Луси надниква в дрешника
Имаше едно време четири деца, които се казваха Питър, Сюзан, Едмънд и Луси. Тази книга разказва за това, което им се случи по време на войната, когато заради бомбардировките родителите им ги изпратиха извън Лондон. Изпратиха ги в къщата на един стар професор, който живееше в провинцията на петнадесет километра от най-близката железопътна гара и на три километра от полицейската станция. Професорът не беше женен и за голямата му къща се грижеха госпожа Макреди и три прислужници (Айви, Маргарет и Бети, които не са толкова важни за нашия разказ). Самият професор беше много стар, с гъста бяла коса, която растеше не само по главата, но и по по-голяма част от лицето му. Децата веднага го харесаха. Първата вечер, в която ги посрещнаха, той изглеждаше толкова странен, че стресна Луси (най-малката от децата), а Едмънд (третия по възраст) се престори, че си духа носа, защото едва сдържаше смеха си.
В първата вечер, щом децата казаха лека нощ на професора и се качиха на втория етаж, момчетата отидоха в спалнята на момичетата, за да си говорят.
— Тук е страхотно! — каза Питър. — Това старче ще ни остави да правим каквото си искаме.
— Струва ми се, че е симпатичен дядо — каза Сюзан.
— О, престанете! — уморено се сопна Едмънд, макар да се преструваше на бодър. — Не говорете така!
— Как? — обърна се към него Сюзан. — Всъщност струва ми се, че е време да си лягаш.
— Опитваш се да подражаваш на мама — каза Едмънд. — А ти от къде на къде ще ми нареждаш да си лягам? Лягай си ти!
