Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 68

Томас извърна очи от екрана.

Към прозореца.

В тъмното.

Боби се боеше за Джули: Боби знаеше нещо, което Томас не знаеше. Ако Боби се боеше за Джули, Томас трябваше да бъде смел и да постъпи Както Трябва.

Идеята за лъча, се оказа много по-добра, чак го уплаши, но Томас я хареса, защото така по-лесно можеше да надуши Лошото нещо. Можеше да го стигне по-бързо, да го проследява по-често и да не се страхува, че Лошото нещо може да улови мислената нишка и да дойде в дома с него. Да сграбчиш невидим лъч е по-трудно, дори за толкова бързо, хитро и подло същество като Лошото нещо.

Затова отново си представи, че натиска копчетата, част от него излетя в мрака и — бам! — право при Лошото нещо. Томас усети колко е побесняло, повече от всякога, бъкаше от мисли за кръв, от които на Томас му прилоша. Прииска му се да се върне в дома. Лошото нещо го усети. Стана му неприятно, че Лошото нещо го усети, че долавя присъствието му, но той остана при него още само няколко мига, за да провери дали в мислите за кръвта се мярка Джули! Ако Лошото нещо мислеше за Джули, Томас веднага щеше да телевизионира предупреждение на Боби. Зарадва се, че не откри Джули в мислите на Лошото нещо и бързо като лъч се прибра в дома.

— Откъде мога да си намеря такава шапка, как мислиш? — питаше Дерек.

— Шлем.

— И лампа си има, виж!

Томас се понадигна от възглавниците и попита:

— Знаеш ли каква е тая история?

Приятелят му поклати глава.

— Каква?

— От тия, дето всяка секунда нещо грозно и лошо изскача и засмуква космонавта за лицето или пък пропълзява през устата надолу към корема и там свива гнездо.

Дерек направи гримаса на отвращение.

— Уф. Не ми харесват такива истории.

— Знам. Затова те предупреждавам.

Докато Дерек бързо докарваше най-различни картини на екрана, за да избяга от космонавта, на който щяха да му изсмучат лицето, Томас размишляваше колко трябва да чака, преди пак да тръгне да души за Лошото нещо. Боби наистина се тревожеше, личеше си, въпреки че се мъчеше да го скрие, а Боби не беше глупак, значи не беше лошо най-редовно да проверява Лошото нещо, да не би да му хрумне мисъл за Джули, да се събуди и да хукне да я търси.

— Искаш ли да гледаш това? — прекъсна размишленията му Дерек.

На екрана се виждаше оня с хокейната маска и голям нож в ръката, който тихо стъпваше в стаята, а на леглото имаше заспало момиче.

— По-добре дай друга картина — предложи Томас.

Понеже върховият час бе отминал, понеже Джули познаваше на пръсти улиците и най-вече понеже не беше в настроение да бъде предпазлива или да спазва правилника, двамата страхотно бързо изминаха разстоянието от кантората до дома си в източната част на Ориндж.

По пътя Боби й разказа за калкутската хлебарка в обувката при пристигането му с Франк на червения мост в градината в Киото.

— Но когато скочихме на планината Фуджи, обувката беше наред, хлебарката я нямаше.

Джули намали скоростта на кръстовището, но наоколо нямаше други коли и затова не спази знака „стоп“.

— Защо не ми разказа всичко това в кантората?

— Нямаше време за подробности.