Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 122

— Не прави това, Франк! — извика Канди. — Не бягай! Време е да уредим сметките, трябва да платиш за стореното на майка ни. Ела у дома, приеми Божието наказание и още тази вечер ще сложим край на всичко. Аз тръгвам с тая кучка. Сигурно се е опитала да ти помогне и едва ли ще ти се иска да гледаш как страда.

Боби се канеше да постъпи безумно. Гледката на Джули в ръцете на психопата го подлуди. Той се прицелваше така че да улучи Канди, без да засегне жената. Чудовището благоразумно приклекна зад жертвата си. Беше време да изчезва.

— Ела у дома — обърна се то към Франк. — Ела в кухнята, позволи ми да сложа край на всичко и ще я пусна. Кълна се в името на мама, че ще я пусна. Но ако не се появиш след петнайсет минути, ще я сложа на масата и ще вечерям, Франк. Искаш ли да я изям, след като се е помъчила да ти помогне, Франк?

Стори му се, че чува изстрел точно когато се измъкваше оттам. Във всеки случай беше прекалено късно. Материализира се отново в къщата на Пасифик Хил Роуд заедно с Джули Дакота, като продължаваше здраво да я стиска през шията.

56

Без повече да се бои от допира на Франк, Боби го грабна с две ръце за якето и го блъсна назад в прозореца.

— Нали го чу, Франк? Не бягай. Този път не бягай или ще се вкопча за теб и няма да те пусна. Ще вървя с теб навсякъде, ей Богу, ще съжалиш, че не си подложил глава в чинията на Канди вместо в моята. — Пак блъсна Франк, за да засили думите си и дочу зад себе си тихия, разбиращ смях на Лорънс Фогърти.

Видя ужаса и объркването в очите на своя клиент и осъзна, че заплахите няма да постигнат желания ефект. Всъщност заплахите само можеха да ужасят Франк до такава степен, че да го накарат да избяга, въпреки евентуалното му желание да помогне на Джули. И още по-лошо, като прибягна до насилие още в началото, Боби се отнесе към Франк не като към човек, а като към къс месо и по такъв начин потвърди неприемливите житейски правила на стария лекар. Тази мисъл му се стори също толкова непоносима, колкото мисълта, че може да загуби Джули.

Боби пусна Франк.

— Извинявай. Чуваш ли, извинявай, направо откачих.

Загледа се в очите на другия. Търсеше някакви признаци, че в увредения мозък е останал достатъчно интелект, за да се споразумеят. Видя страх — бездънен и ужасяващ. Видя също самота, от която му се доплака. Видя още безпомощност, която му напомни за изражението на Томас понякога при екскурзиите им извън „Чиело Виста“, „навън в света“, както се изразяваше той.

Притеснен от мисълта, че две от петнайсетте минути на Канди може би вече са минали и в същото време преизпълнен от отчаян стремеж да запази самообладание, Боби пое дясната ръка на Франк, обърна я с дланта нагоре и се насили да докосне мъртвата хлебарка, вплетена в меката бяла плът. Насекомото беше твърдо и остро на пипане, но Боби положи върховни усилия да не прояви отвращението си.