Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 120

Боби се замисли какви ли богатства са скрити в сивото вещество в черепа на Франк.

— И аз го забелязах — обади се Фогърти. — Вижте дланта на дясната му ръка.

Джули се опита да протестира, но Боби грабна ръкава на Франк и го задърпа, за да вдигне дланта от облегалката на стола. Видя същата част от хлебарка, която някога бе втъкана в обувката му. Или поне на вид беше същата. Стърчеше от месестата част на ръката, гърбът й лъщеше, мъртвите очи се взираха в показалеца на Боби.

Канди обиколи къщата под дъжда и подмина някаква черна котка на перваза. Тя се обърна да го погледне, после пак залепи нос на стъклото.

Канди тихо стъпи на задната веранда и опита да отвори вратата. Беше заключена.

От ръката му излезе струя бледа синя светлина, когато стисна бравата. Ключалката изпращя, вратата се отвори и той влезе вътре.

Джули бе видяла и чула много, прекалено много.

Изпълнена с нетърпение да се отдалечи от Франк, скочи от канапето и се приближи до писалището, където се загледа в недопитата си чаша. Беше ужасно уморена. Бореше се с мъката по Томас и още повече да проумее поне нещичко от ужасяващата семейна история, разкрита от Фогърти. Не се нуждаеше от повече бърбън, колкото и да изглеждаше съблазнителен в чашата.

Сетне се обърна към възрастния човек:

— И каква надежда имаме, че ще се справим с Канди?

— Никаква.

— Не може да няма някакъв начин.

— Няма.

— Не е възможно.

— Защо?

— Защото не може да му се позволи да спечели.

— И защо не? — усмихна се Фогърти.

— Защото е лошият, по дяволите! А ние сме добрите. Е, може да не сме съвършени и безгрешни, но със сигурност сме добрите. Точно затова трябва да спечелим. В противен случай цялата игра става безсмислена.

Фогърти се облегна назад.

— Стигнахме до моята теза. Всичко е безсмислено. Не сме нито добри, нито лоши. Ние сме само месо. Нямаме души, за парчето месо няма надежда за прераждане — никой не мисли, че хамбургерът ще попадне в рая, след като го изядем.

В този миг Джули изпита такава омраза към Фогърти, каквато не бе изпитвала никога досега. Не само защото беше самодоволен и омразен, но и защото в аргументите му долови отглас от собствените си думи пред Боби в мотела, след като разбра за смъртта на Томас. Тогава бе заявила, че няма смисъл от мечтите, че те никога не се сбъдват, че смъртта винаги дебне, дори ако имаш късмет да постигнеш щастието. Да мразиш живота само защото рано или късно той те води до смъртта… е, излизаше същото като твърдението, че всички сме само месо.

— Изпитваме само удоволствие и болка — продължи старият лекар, — затова няма значение кой е прав и кой крив, кой печели и кой губи.

— Коя е неговата слабост? — настоя гневно Джули.

— Не знам за такава — Фогърти изглеждаше доволен от безнадеждното положение. Щом беше работил като лекар в началото на четирийсетте години, значи наближаваше осемдесетгодишна възраст, макар на вид да бе по-млад. Ясно съзнаваше, че му остава още съвсем малко време и несъмнено изпитваше неприязън към всеки по-млад. При безразличното му отношение към житейските проблеми явно смъртта им от ръцете на Канди Полард щеше да го забавлява. — Няма слабости.