Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 90

— Искам да чуя нещо повече за прибирането на моите десет бона — прекъснах го.

— Ако ми помогнеш да докажа, че съм застрелял Кулеса при самозащита, ще ти позволя да ме арестуваш.

— Нямам търпение да разбера как точно ще ти помогна.

— Единствената връзка с изчезналия свидетел е Рамирес. Наблюдавах го доста време, но нищо не се получи. За съжаление, движенията ми са доста ограничени. Напоследък прекарвам повече време в криене, отколкото в търсене. Страхувам се, че времето и идеите ми се поизчерпаха. А ти си единствената, която никога няма да бъде заподозряна, че ми помага.

— Защо пък да ти помагам? Защо просто да не се възползвам от възможността да те предам?

— Защото съм невинен.

— Това си е твой проблем, а не мой.

Отговорът беше доста категоричен, но не отговаряше съвсем на истината. Всъщност започвах да омеквам по отношение на Морели.

— Добре тогава, позволи ми да увелича залога. Докато ми помагаш да открия изчезналия свидетел, аз ще те пазя от Рамирес.

Едва не отвърнах, че не се нуждая от пазене, но щеше да прозвучи абсурдно. Имах нужда от колкото се може повече пазене.

— Какво ще стане, когато Дорси прибере Рамирес и аз вече не се нуждая от закрилата ти?

— Рамирес ще излезе веднага под гаранция и ще бъде поне два пъти по-страшен. Той има доста влиятелни приятели.

— А как ще ме защитиш?

— Ще пазя прекрасното ти тяло, сладурче.

— Няма да спиш в апартамента ми.

— Ще спя в буса. А утре ще сложа навсякъде микрофони.

— Ами тази вечер?

— Ти ще си решиш — отвърна Джо. — Вероятно няма да има проблеми. Предполагам, че Рамирес иска да си поиграе с теб известно време. За него това е като боксов мач. Ще иска да изкара и десетте рунда.

Съгласих се. Рамирес можеше да нахлуе през прозореца на спалнята ми по всяко време, когато си поиска, но бе избрал да изчака.

— Дори и да искам да ти помогна, нямам представа как — казах. — Не виждам какво повече от теб бих могла да направя. Този свидетел може вече да е в Аржентина.

— Не е в Аржентина, а някъде навън из улиците и убива хора. Убива всеки, който го е видял на местопрестъплението. Вече уби двама души от кооперацията на Кармен, а третият му опит се провали. Аз също съм в списъка му, но не може да ме пипне, докато се крия. А пък ако се появя на обществено място, за да го подмамя, ченгетата ще ме заловят.

Нещо проблесна в главата ми.

— Значи искаш да ме използваш като стръв? Ще ме размахаш пред Рамирес с надеждата да измъкна някаква информация от него, докато ми обяснява методите си за мъчения. Господи, Морели, знам, че си ми ядосан, задето те прегазих с буика, но не мислиш ли, че желанието ти за отмъщение отива прекалено надалеч?

— Не става дума за отмъщение. Истината е… че те харесвам. — Той се усмихна съблазнително. — Ако обстоятелствата бяха други, вероятно щях да се опитам да поправя някои грешки от миналото.

— О, Боже!

— Смятам, че когато всичко това приключи, ще трябва да направим нещо, за да излекуваме цинизма, който си придобила.