Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 91

— Караш ме да рискувам живота си, за да спася задника ти.

— Животът ти бездруго вече е изложен на риск. Преследва те огромен зловещ тип, който изнасилва и измъчва жени. Ако намерим моя свидетел, можем да го свържем с Рамирес и вероятно да ги пъхнем в затвора до края на скапания им живот.

Имаше логика.

— Ще сложа микрофони в антрето и спалнята ти — продължи Морели. — Така ще мога да чувам всичко от апартамента ти. С изключение на банята, разбира се. Ако затвориш вратата на банята, вероятно няма да мога да чуя абсолютно нищо. А когато излизаш навън, ще скрием микрофон под ризата ти и аз ще те следвам от разстояние.

Поех си дълбоко дъх.

— И ще ми помогнеш да си прибера десетте бона, когато намерим изчезналия свидетел?

— Абсолютно.

— Каза ми, че Кармен била информатор. С какъв вид информация те снабдяваше?

— Продаваше всичко, до което можеше да се добере. Най-вече имената на дребни търговци на дрога и членове на банди. Но не знам какво възнамеряваше да ми каже последния път, когато ми се обади.

— Членове на банди?

— Ямайските гангстери. Най-добре организираната им банда е „Страйкър“. Седалището им е във Филаделфия, но участват във всяка сделка с дрога в Трентън. В сравнение със „Страйкър“ мафията е сбирщина мухльовци. Онези типове доставят стоката по-бързо, отколкото успяват да я продадат, а не можем да разберем как точно се осъществяват доставките. Това лято имаше дванадесет смъртни случая от свръхдози хероин. Стоката е толкова много, че търговците не си правят труда да я разреждат според обичайния стандарт.

— Мислиш ли, че Кармен е разполагала с някаква информация за „Страйкър“?

Морели ме загледа замислено.

— Не — отговори най-после той. — Мисля, че е искала да ми каже нещо за Рамирес. Вероятно е дочула нещо, докато е била с него.

11.

Телефонът ми звънна в седем сутринта. Секретарят се включи и познах гласа на Морели.

— Стани и поздрави слънцето, ловецо на престъпници. Ще бъда пред вратата ти след десет минути, за да инсталирам микрофоните. Слагай кафето.

Заредих кафеварката, измих си зъбите и нахлузих шорти и тениска. Морели пристигна пет минути по-рано с кутия с инструменти в ръката. На джоба на ризата му имаше етикет, който съобщаваше на света, че Джо работи за сервиз „Лонг“.

— Какъв е този сервиз? — попитах.

— Какъвто си искаш.

— Аха — кимнах мъдро. — Маскировка.

Той метна тъмните си очила на плота в кухнята и погледна изразително към кафеварката.

— Хората не забелязват работниците. Спомнят си цвета на униформата и нищо повече. Ако действаш разумно, униформата ще те вкара в почти всяка сграда.

Налях кафе и набрах номера на болницата, за да проверя как е Лула. Съобщиха ми, че се била стабилизирала и вече не лежала в реанимацията.

— Трябва да поговориш с нея — посъветва ме Морели. — Накарай я да подаде оплакване. Снощи са прибрали Рамирес и са го разпитвали за сексуално нападение. Но вече е навън. Пуснали го под гаранция.

Морели остави кафето си, отвори кутията с инструменти и извади малка отвертка и две плочки за покриване на контакти.