Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 62

Заобиколих кооперациите и продължих да проучвам методично района. Бусът не се появи.

Отправих се към улица „Старк“ и повторих процедурата по издирване на буса. Тук имаше задни алеи и гаражи, затова паркирах черокито и тръгнах пеша. Към дванадесет и половина вече бях проверила достатъчно мизерни миризливи гаражи, за да ми стигне за цял живот. Ако кръстосах очи, можех да видя как носът ми се бели. Косата ми бе залепнала за мокрия от пот врат, а дясното рамо ме болеше от тежестта на претъпканата чанта.

Докато стигна обратно до черокито, имах чувството, че краката ми горят. Облегнах се на джипа и проверих дали подметките ми не са се подпалили. Малко по-нагоре по улицата видях Лула и Джаки — стояха на любимия си ъгъл. Реших, че няма да ми навреди отново да си поговоря с тях.

— Още ли търсиш Морели? — попита ме Лула.

Вдигнах слънчевите си очила на главата.

— Виждали ли сте го?

— Не. Не сме и чували нищо за него. Скатал се е някъде.

— Ами бусът му?

— Не знам нищо за никакъв бус. Напоследък Морели шофираше новичко чероки в червено и златисто… същото като това, дето го караш ти — рече Лула и се ококори. — Мамка му! Това е колата на Морели, нали?

— Взех я на заем.

Лула се ухили широко.

— Сладурче, да не искаш да кажеш, че си свила возилото на Морели? Момиченце, той ще ти срита кльощавия бял задник за това.

— Преди няколко дни го видях да шофира светло син бус, от който стърчаха безброй антени — обясних на момичетата. — Да сте виждали нещо такова наоколо?

— Не сме виждали абсолютно нищо — отговори Джаки.

Обърнах се към Лула.

— Ами ти, Лула? Виждала ли си синия бус?

— Първо ми кажи истината — отвърна тя. — Наистина ли си бременна?

— Не, но можеше и да съм. Преди четиринадесет години.

— Какво става тогава? Какво искаш от Морели?

— Работя за човека, който му е платил гаранцията. Морели не се е явил в съда и трябва да го отведа там.

— Така ли? Има ли мангизи в тази работа?

— Десет процента от гаранцията.

— И аз бих могла да се занимавам с това — отсече Лула. — Май трябва да си сменя професията.

— Май трябва да спреш да дрънкаш и да се направиш, че търсиш клиенти, преди старецът ти да те пречука от бой — обади се Джаки.

Подкарах обратно към къщи, хапнах още малко овесени ядки и звъннах на майка ми.

— Направих огромна тенджера сарми — съобщи ми тя. — Трябва да дойдеш за вечеря.

— Звучи добре, но трябва да свърша някои неща.

— Какво например? Какво е толкова важно, че не можеш да отделиш време да хапнеш няколко вкусни сармички?

— Работа.

— Каква работа? Още ли се опитваш да намериш момчето на Морели?

— Да.

— Трябва да си намериш друга работа. На витрината на фризьорския салон на Клара има обява, че търсят момиче, което да мие косите на клиентките.

Чух крясъците на баба Мазур някъде в далечината.

— А, да — сети се майка ми. — Тази сутрин се обади онзи боксьор, когото ходи да търсиш. Бенито Рамирес. Баща ти беше много развълнуван. Толкова приятен млад човек. Чудесно възпитан. Много учтив.