Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 118

Морели изсумтя.

— Когато непрестанно работиш с дрога, тя вече не ти прави впечатление. Няма да повярваш какво оставят хората в апартаментите и гаражите си. Освен това яхтата принадлежи на Сал, а шансовете са, че той не е участвал лично в превоза. По този начин, ако лодката някога бъде заловена, Сал може да каже, че я е дал на заем на приятел и не е знаел, че използват имуществото му за незаконна дейност.

— Мислиш ли, че заради това в Трентън има толкова много хероин?

— Възможно е. Когато имаш лодка за доставки, можеш да внасяш огромни количества и да елиминираш куриерите. Цената на дрогата по улиците спада, а чистотата на продукта се повишава.

— И наркоманите започват да умират.

— Да.

— Защо според теб Рамирес е застрелял Сал и Луис?

— Може да е искал да изгори мостовете зад себе си.

Морели насочи лъча на фенера към задните ъгли на камиона. Едва го виждах в тъмнината, но чувах скърцането на подметките му, докато се движеше.

— Какво правиш? — попитах.

— Търся оръжие. В случай че не си забелязала, напоследък хич нямам късмет. Свидетелят ми е мъртъв. Ако не успея да открия липсващия пистолет на Зиги, и то с добър отпечатък, аз също съм все едно мъртъв.

— Все пак съществува и Рамирес.

— Който може и да не иска да проговори.

— Мисля, че пресилваш. Аз мога да свидетелствам, че Рамирес е бил на местопрестъпление, където са извършени две убийства, всъщност екзекуции, а и разкрихме мащабна операция с наркотици.

— Възможно е това да хвърли известни съмнения върху неопетненото реноме на Зиги, но не променя факта, че аз съм застрелял невъоръжен човек.

— Рейнджъра твърди, че трябва да имаш доверие на системата.

— Рейнджъра винаги пренебрегва системата.

Не исках да видя Морели в затвора заради престъпление, което не е извършил, но също така не исках да го видя как прекарва целия си живот като беглец от правосъдието. Всъщност той беше готин тип и колкото и да ми бе неприятно да си призная, бях започнала да се привързвам към него. Когато ловът свършеше, щяха да ми липсват закачките и компанията му през нощта. Наистина, Морели все още ми лазеше по нервите от време на време, но по-голямата част от предишния ми яд се бе стопил благодарение на новото чувство за партньорство. Беше ми адски трудно да повярвам, че въпреки новите доказателства може да го изпратят в затвора. Вероятно щеше да си загуби работата в полицията, но това ми се струваше дреболия в сравнение с дългите години, които можеше да прекара в бягство и криене.

— Мисля, че трябва да повикаме полицията и да ги оставим да се оправят с това — обърнах се към Морели. — Не можеш да се криеш до края на живота си. Ами майка ти? Ами телефонната ти сметка?

— Телефонната ми сметка? Мамка му, Стефани, не си навъртяла прекалено много разговори по телефона ми, нали?

— Имахме споразумение. Ти щеше да ми позволиш да те отведа в полицията, когато намерим изчезналия свидетел.

— Да, но не смятах, че той ще е мъртъв.

— Ще ме изритат от апартамента.

— Слушай, Стефани, апартаментът ти не е особено хубав. Пък и само си губим времето с тези разговори. И двамата знаем, че не можеш да ме закараш в полицията насила. Единственият начин да си прибереш парите е с моето съгласие. Просто ще ти се наложи да изчакаш още малко.