Читать «Калпаци върху кулите» онлайн - страница 2

Допълнителен резултат от добрата подготовка беше голямата икономия на пари — този път за бакшиши на ГАИ отидоха малко повече от триста долара, понеже болшинството милиционери просто не се решаваха да спрат такъв представителен кортеж, а тези, които все пак вдигаха палката, се задоволяваха с хвърлената през прозореца стохилядна хартийка. Очевидно сред консултантите на Басаев е имало психолог, който е знаел, че по силата на вроденото си раболепие към богатството портиерите, милицията и проститутките са склонни да вземат значително по-малко от онези, които поразяват разсъдъка им с разкоша на облеклото и превозното си средство.

В съответствие с първоначалния план на операцията, веднага след завземането на Кремъл всички входове и изходи от него бяха барикадирани. От мазетата на Двореца на конгресите бе извадено приготвеното отпреди оръжие, бойците се преоблякоха в традиционните си маскировъчни дрехи и между зъбите на кремълската стена заблестяха оптичните прицели на Басаевите снайперисти. С една дума успехът беше пълен, ако не се смята това, че Кремъл се оказа почти празен — не беше хванат нито един член на правителството или поне малко забележим държавен служител. Броят на заложниците, взети от групата на Басаев, беше около двайсет души — това бяха главно работници от казиното в Двореца на конгресите и няколко монтьори, занимаващи се с ремонтни работи независимо от неделния ден. Но Басаев изобщо не бе обезкуражен от малкия брой на заловените.

— Утре сами ще дойдат, слушай — каза той на объркания пакистански инструктор. — Няма да има къде да ги държим.

И този път усетът не изневери на терориста, но за това ще разкажем малко по-късно. Веднага след завземането на територията на Кремъл и организирането на отбранителни възли по трите главни направления на възможна контраатака Шамил Басаев пристъпи към изпълнение на втората част от плана си. Тази втора част имаше пряко отношение към едно на пръв поглед далечно от терора събитие, каквото беше рязкото поскъпване на каракула на Московската борса за кожи.

Като вдигна телефонната слушалка, Басаев набра номера, който помнеше наизуст и когато на другия край отговориха, произнесе:

— Тамо!

След което остави слушалката.

Тук няма да минем без някои обяснения.

На всички е добре известно, че зад всяка кръв в наше време стоят нечии пари. Дейността на Шамил Басаев в никакъв случай не беше изключение от това правило. Както е добре установено сега, главен московски спонсор и съюзник на Басаев беше генералният директор на „Тука-банк“ Ким Полканов. Именно той още два месеца преди описваните събития разви бурна дейност по изкупуване на каракул, който в резултат поскъпна почти тройно.

На това място ние бихме искали да направим една извънредно важна забележка. В никакъв случай не трябва да се бърка „Тука-банк“ с „Тамо- банк“, а известното концептуално сходство на названията им ще се опитаме да обясним. То е свързано с методиката на първоначално натрупване на капитала. В онези дни, когато Полканов събирал началния капитал за бизнеса си, единствените му инструменти били табела с надпис „Обмен на валута“ и чук. Обикновено той окачвал табелата близо до някой глух вход, криел се там и чакал клиенти. Когато някой от тях влизал във входа и питал Полканов къде е тук банката, Полканов отговарял: