Читать «Калпаци върху кулите» онлайн - страница 6

По това време започна да се сбъдва предсказанието на Басаев относно доброволните заложници. За пропускането им беше отворена Боровицката порта на Кремъл. В първите два дни напливът от желаещи беше толкова голям, че охраняващите входа терористи бяха принудени да организират до портата нещо като малък филтрационен пункт. На територията на Кремъл пускаха само ТВ журналисти и лица, ползващи се с повишен обществен интерес — разни магьосници, естрадни артисти, депутати, ТВ водещи, тоест всички, които с присъствието си можеха да издигнат статуса на събитието и да привлекат още повече внимание към изнасяното от Басаев представление.

Конкуренцията беше жестока и се стигаше до бой — китаристът на поп- групата „Бик божи“ Андрей Андросов, отхвърлен от брадатите часови поради малката си известност в Чечня, в яростта си опита да пребие с китарата продуцента на групата „Хи-хи“ Лари Аналбесов, но беше избутан от охраната. Някоя си Вика Беспалая, препоръчала се като модел, опита да пусне в ход ноктите си. Такива случаи имаше много, но не е в тях работата.

Работата е, че именно в този момент, когато Боровицката порта се отвори за приемане на заложниците и телевизията, в земята под краката на Басаев се появи първата, още невидима пукнатина. Това беше, както казваха съветските историографи от времето на втората световна, още не краят, но вече началото на края. Не може да се каже, че Басаев бе допуснал грешка. Всичките негови действия бяха логични, обмислени и произтичаха едно от друго. Това, че успехът се превърна за него в такова горчиво поражение, е най-лесно да се обясни, ако си спомним положенията на древнокитайската натурфилософия, според които успехът таи в себе си семената на поражението. А успехът на Басаев беше толкова голям, че не можеше да не премине в своята противоположност. Чак след това генерал-лейтенант Семичленни, раздавайки интервюта, ще твърди, че разгромът на Басаев е станал в резултат на плана „Троянски кон“, който на свой ред е бил закономерно продължение на плана „Червена барета“. Но всъщност в момента, когато започна масовият прилив на заложници в Кремъл, ФСБ беше напълно парализирана и просто не знаеше какво да прави. Това беше свързано не на последно място с онези, които пожелаха да се запишат за заложници.

Накратко, нямаше го само Матвей Ганополски, за да може да кажем: събра се целият хайлайф. Кремъл повече приличаше на огромна снимачна площадка. Съставът на събралите се беше толкова представителен, че дори премина чудовищно нелеп слух, че за заложник се е предал самият Виктор Темнолицев с жена си и трите си ловджийски хрътки, но на слуха не вярваха, по всяка вероятност заради този детайл с хрътките, каквито Темнолицев никога не е имал. При това вярваха до такава степен, че няколко десетки патриоти устроиха на Манежния площад демонстрация под лозунга „Долу бандата на Шварцмордухай-Горгонзолер!“⁶. Наложи се да разгонят демонстрацията, защото тя пречеше на телевизията, а заложниците все пристигаха и пристигаха. Много от тях вземаха със себе си разни домашни вещи, сандвичи, термоси и щедро гощаваха изгладнелите бойци, така че територията на Кремъл скоро напомняше огромен трогателен пикник.