Читать «Виновна до доказване на противното» онлайн - страница 29

Беше ли възможно? Наистина ли тази жена е взела ножа? Надигнала острието над тялото на Ричард? И го е забила с толкова много ярост и сила, че върхът е проникнал чак до гръбначния стълб?

Той бавно тръгна към нея.

— Ако вие не сте го убила, кой го е убил?

— Не знам.

— Твърде отчайващ отговор.

— Той имаше врагове…

— Достатъчно гневни, за да го убият ли?

— Той управляваше вестник. Знаеше разни неща за дадени хора в града. И не се страхуваше да публикува истината.

— Кои хора? За какъв скандал става въпрос?

Той забеляза, че тя се колебае. Чудеше се дали не измисля някоя нова лъжа.

— Ричард пишеше статия за един местен предприемач Тони Графам. Управител е на компания „Стоун Коуст Тръст“. Ричард казваше, че има доказателства за измама…

— Брат ми плащаше на репортерите за тази работа. Защо ще се занимава сам да пише статии?

— Беше негово лично разследване. Беше решен да съсипе „Стоун Коуст“. Оставаше му само още едно последно доказателство. После щеше да публикува.

— И направи ли го?

— Не. Статията трябваше да се появи преди две седмици. Но не стана.

— Кой я спря?

— Не знам. Трябва да говорите с Джил Викъри.

— Главната редакторка?

Миранда кимна.

— Тя знаеше, че статията се работи, но не беше много въодушевена от идеята. Ричард ръководеше проучването на материала. Дори беше склонен да рискува да си навлече процес за клевета. Всъщност, Тони Графам вече го беше заплашил, че ще го даде под съд.

— Значи, имаме един удобен заподозрян. Тони Графам. Има ли други?

Тя се поколеба.

— Ричард не беше от популярните хора.

— Ричард? — Той поклати глава. — Съмнявам се. Аз бях братът, който имаше проблеми с популярността.

— Преди два месеца намали заплатите на някои служители в „Хералд“. Освободи една трета от персонала.

— А-ха, значи имаме повече заподозрени.

— Нарани хората. Цели семейства…

— Включително и собственото си.

— Не знаете колко трудни са времената! Колко отчаяно хората търсят работа! О, той измисли много хубава история. За това колко съжалява, че освобождава хората от работа. Колко го боли като всеки друг. Беше свинщина. По-късно го чух да приказва със счетоводителя си. Каза „отрязах сухите дървета, както ме посъветва“. Сухите дървета. Тези служители са работили в „Хералд“ от години. Но Ричард държеше парите. Можеше да се справи и със загубата.

— Той беше бизнесмен.

— Да, точно това беше той.

Разрошените й от вятъра коси наподобяваха танцуващи пламъци. Тя беше необуздан, силен огън, изпълнен с гняв срещу него, срещу Ричард, срещу семейство Тримейн.

— Значи увеличихме списъка на заподозрените — рече той. — Всички онези бедни души, които са загубили работата си. И семействата им. Защо не минем към децата на Ричард? Към тъста му? Или съпругата му?

— Да, защо не към Ивлин?

Чейс изпръхтя с отвращение.

— Много сте добра, знаете ли? Всичкият този дим, дето го пускате. Но не можете да ме убедите. Надявам се, че и съдебните заседатели няма да се поддадат. Надявам се, че сте им толкова прозрачна, че ще ви накарат да си платите.