Читать «Виновна до доказване на противното» онлайн - страница 17

Това разкритие накара Миранда да отвори очи. Възможно ли е? В това лице не откри никаква прилика. Ричард беше синеок, със светлокафява коса, грубовато лице, което винаги изглеждаше така, сякаш хей сега ще изгори от слънчевите лъчи. Този мъж на име Чейс беше тъмен като сянка. Трудно можеше да се повярва, че са братя. Но това обясняваше студенината му и укорителния му поглед. Той си мислеше, че тя е убила Ричард и чувстваше именно отвращение, когато се изправи лице в лице с убиеца на брат си.

Тя бавно се изтегна на койката. Легнала под прозореца, тя съзираше парчета синьо небе и облаци. Беше август. Денят щеше да е горещ. Тениската й вече беше мокра от пот.

Затвори очи и се опита да си представи, че като чайка се стрелка в небесната шир и се опита да си представи острова там някъде долу под нея.

Но виждаше само очите на Чейс Тримейн, които обвиняваха.

Трета глава

То наистина беше най-грозното куче на земята. Госпожица Лайла Сейнт Джон изпитваше към домашния си любимец смесени чувства на обич и съжаление. Сър Оскар Хенри Сан Анджело III, или Ози, беше рядка порода, позната под името португалски ватердог. Госпожица Сейнт Джон не беше съвсем наясно с достойнствата на тази изключителна порода. Тя подозираше, че е някаква шега на генетиците. Племенницата й го беше връчила с думите „Да ти прави компания, леличко“ и оттогава насам госпожица Сейнт Джон се опитваше да се сети какво точно имаше племенницата й против нея. Не че Ози нямаше абсолютно никаква опрощаваща стойност. Той не хапеше, не тормозеше котката. Беше задоволителен пазач. Но ядеше като кон, имаше резките движения на мишка и никак не можеше да прости, ако забравеха да го изведат два пъти през деня. Заставаше до вратата и започваше да вие.

Точно, както в момента.

О, госпожица Сейнт Джон познаваше това изражение. Въпреки че всъщност от толкова много козина не можеше да види очите на животното, тя знаеше какво означава изражението им. С въздишка отвори вратата. Черното кълбо козина буквално се търкулна по стъпалата на входната площадка и пое към гората. Госпожица Сейнт Джон нямаше избор и го последва. Беше топла вечер, неподвижен и сладък сумрак, целунат от лятна магия. Нямаше да се учуди, ако видеше нещо необикновено тази вечер. Кошута или може би млад елен, или лисиче, или дори бухал. Тя уверено се движеше между дърветата, следвайки кучето си. Забеляза, че те са наредени в права линия в посока „Роуз Хил Котидж“, лятната резиденция на семейство Тримейн. Каква трагедия е смъртта на Ричард Тримейн. Тя не харесваше кой знае колко този мъж, но на този самотен път единствените вили бяха нейната и на Тримейн. И по време на разходките си понякога го виждаше през прозореца, съсредоточен над бюрото си. Той винаги е бил любезен и почтителен с нея, но тя подозираше, че в голяма степен това уважение беше механично и абсолютно неистинско. Той не се занимаваше със застаряващи жени, просто ги понасяше.

Но що се отнася до младите жени, е, тя беше чувала, че това е друга работа.