Читать «Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер, игумен на същата обител)» онлайн - страница 2

„Владетелю на всички неща и боже, единосъздателю на видимото и невидимото творение, ти познаваш сърцата на създанията си, познаваш всички неща отпреди тяхното съществуване; на тебе човешката помисъл се изповядва и дирята на помисълта е открита за тебе! Виж дали има неправда в моето сърце, виж дали пътят на беззаконието е в мене; ти, който справедливо изпитваш сърца и утроби, виж дали е истина това, в което ме обвиняват, и отсъди справедливо и смири несправедливо ожесточеното срещу мене родителско сърце, и преобрази в милост на милосърдието надигналия се стремеж, ти, който укроти при Естир разпаления гняв на Асуир, индийския цар! Прочее, всевиждащи владико, спаси мене, изпадналия в беда, който скоро ще понеса несправедливо осъждане, а моя баща и цар отклони от позорното и порочно деяние. Защото ти чрез мъжество окованите извеждаш и твоята мишца е безкрайно крепка, многовъзпети царю!“ Така доблестният Стефан на бога единствено разкри сърдечното си притеснение, възлагайки на него цялата си надежда за спасение.

Сред царските [хора] той прочее вървеше благоговейно и благопристойно, показвайки на всички естествения си приветлив нрав; когато се явяваше пред баща си, наистина имаше някак смирен и подходящ вид. Но силата на провидението замълча пред такова дело, за да може, след като бе изпробван чрез несправедливата рана, [Стефан], чиито усилия и мъки за истината не могат да се сравнят с ничии, да бъде увенчан от животворящата ръка с праведен венец.

Какво стана нататък? Разказ, достоен за умиление и сълзи: надделя женската лъст, от женската хитрост бе победена царевата премъдрост, на женската слабост се преклони бащината твърдост, от безсрамието на жената бе угасена родителската топлина; бива хванат праведният неправедно, незлобивият — от люта клевета, милостивият — немилостиво и — о, безсрамие! — бива лишен от очи. И да не би някой от тези, които не са вникнали добре, чувайки това, да помисли да възхвалява Стефан, а онзи, достохвалния и светия, да безчести чрез нашите думи? Да не се допуска такава нелепост! Защото ние смятаме неговия баща за благочестив и за поборник на нашата права вяра със светците; и на неговите мощи, като на нетленно съхранени от бога, се кланяме и ги целуваме, приемайки освещение; и него молим да ходатайствува за нас пред Владиката, тъй като поради многото си добродетели има смелост пред него. Но изобличаваме женското споразумение с дявола; а и той търпи известен укор, загдето, като я послуша, предаде на съда на немилосърдието първородния, който беше такъв, за какъвто говори Соломон. А той каза: „Мъдрият син радва баща си.“ Но и за това не трябва да бъде упреквай от тези, които разбират правилно. Защото и Константин, велик и пръв цар на християните, такъв и толкова голям по благочестие и премъдрост, вродена и светска, а като повярва в лъжливите думи на лукавата жена, уби своя син Приск, добър и благ мъж, а пък после, когато разбра, че тя е излъгала, чрез справедлив съд уби и нея.