Читать «Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер, игумен на същата обител)» онлайн - страница 5

Докато ставаше това, царят нареди, както му бе обичай, да повикат при него Стефан. И след като бяха изречени много думи за спасението на душата и за царското управление, боговдъхновеният Стефан подхвана и каза: «Струва ми се, о властни царю, че във всичко си благоугоден на бога и царя на царете: с царско управление, със сановнически и военен порядък, с кротост, смирение, правосъдие, истина; че превъзхождаш с премъдрост много царе, които са били преди тебе. Ала в едно, не зная как, о боговенчани, струва ми се, че грешиш; а то е корона на царството и глава на вселената; за него апостолите обиколиха вселената и приобщиха човечеството към истинската вяра в отца и сина и Светия дух, заради него мъчениците не пощадиха плътта и кръвта си — това е благочестието!»

А царят към него: «Как мислиш, че грешим в благочестието? Говори, о най-съвършен между приятели и братя!» И Стефан каза: «Известно е, о царю, че когато пастирят не забележи вмъкването на вълка сред стадото и не го прогонва, тогава и той е звяр, макар да носи име на пастир. Защото не имената правят почетни делата, а делата прославят имената. И че този, който може да оставя злославните и да не ги прогонва, се смята от добромислещите за злославен. Не е праведно, нито редно, о светлейши между царете, ти, който си почетен с царския престол и си поставен от Христа за пастир на толкова голямо стадо, да държиш неговите врагове в стадото си, но трябва да ги прогониш далече като душегубни вълци и да пееш с Давид: „Ненавиждащите те, господи, възненавидях и заради враговете ти се съсипах; с пълна ненавист ги възненавидях, те са ми врагове.“ Не трябва по никакъв начин да ги оставяш и в пределите на богодаруваната ти страна. Ако направиш това, ще прекратиш църковните раздори и на православните ще дариш мир дълбок, ще възвеличиш скиптъра на царството, ще бъдеш истински цар на истински християни и като истински пастир ще получиш от върховния владика награда — непреходността на отвъдното царство.»

Когато самодържецът чу тези думи и се удиви от словесния разум и премъдрост на мъжа, той пожела много да му благодари и да похвалява божия човек, и да каже с почуда на някои от приближените си: «Велик мъж, велик по разум и премноговидец с очи духовни, ако и да затвори телесните.»