Читать «Последният херцог» онлайн - страница 223

Моля се това откритие да ти осигури спокойствието, което търсиш. Научи на това и децата си, и агонията, която изживяхме с теб, няма да е била безцелна.

Всичко, което имам, е безусловно твое: моето име, моето богатство, моите благодарности.

Татко

Пиърс вдигна глава — очите му бяха овлажнели от вълнение.

— Той е знаел — измърмори невярващо. — Завещал ми е титлата си, тъй като е знаел, че тя олицетворява всичко, което мразех.

— Мразеше — повтори Дафни, като натърти върху миналото време. — Пиърс, спомни си какво ми каза само пет минути преди да пристигне мистър Холингсби. Каза, че когато денят на възмездието най-после дошъл и когато си се изправил лице в лице с твоето минало, внезапно си открил, че това вече няма значение, защото сега имаш нещо много по-важно и по-силно от омразата, за което да живееш. О, Пиърс, не разбираш ли? — избърса радостните сълзи от бузите си младата жена. — Точно към това се е стремял и баща ти. Искал е да откриеш душевния си покой и ти го откри. Какъв прекрасен подарък ти е направил!

— Така е — свали очилата си Холингсби, за да почисти някаква въображаема прашинка от едното им стъкло. — Въпросът сега е, какво ще направиш с този подарък.

Все още замаян от всичко, което бе научил, младият мъж наклони озадачено глава.

— Какво имаш предвид?

— Твоята титла. Ще я задържиш ли или ще се откажеш от нея?

Въпросът увисна за момент безпомощно във въздуха, като постепенно се разтваряше заедно с объркването на Пиърс, докато се превърна в бляскаво откритие.

Той хвана ръката на своята любима и се усмихна, а очите му проблеснаха.

— Както каза веднъж красивата ми съпруга, съществуват най-различни сортове херцози. Аз просто ще увелича разновидностите с още една.

Холингсби грабна чашата си с широк жест и я вдигна тържествено.

— В такъв случай — за подаръка на баща ти. И за всички херцози Маркам — минали, настоящи и бъдещи.

ЕПИЛОГ

— Наследникът ти е любознателен като баща си — обяви Дафни, като се облегна на стената в детската стая и посочи към сина им. — Дори на шестседмична възраст.

Чернокосото момченце — наречено Ашфорд Торнтън в чест на двамата родители на баща си — беше невероятна смесица от чертите на Дафни и Пиърс, от когото бе взело тъмните коси и кожа, а от майка си — пъстрите очи, които точно в този момент бе отворило широко и се бе загледало съсредоточено в слънчевия лъч, танцуващ по стената.