Читать «Последният херцог» онлайн - страница 224

— Почти не е мигнал цял следобед, за да не изпусне нещо — поклати смаяна глава младата жена. — Нито един звук или движение не могат да му убягнат.

— Той очевидно не е лишен от хитрост — усмихна се доволно съпругът й. — И инстинкт. Трябва да се погрижим само за ловкостта му. — И той прегърна през кръста Дафни. — На дъщеря ни също не й липсват тези качества. — Той погледна гордо към гукащата обитателка на второто креватче със златистомеден цвят на косите. — Джулиет не отстъпва по интелигентност на своя брат-близнак. Тя е сияйна и скъпоценна, каквато и би трябвало да бъде. В крайна сметка, — очите на младия мъж просветнаха при спомена за причината, поради която бяха кръстили дъщеря си Джулиет, — както и двамата знаем добре, името й бе вдъхновено не само от твоята кукла. Тя всъщност се нарича Джуълйет.

— Поради което ти загуби връзката си с бижутата — отбеляза сухо младата жена. — Защото когато става дума за Джулиет, тя е тази, която е откраднала от теб. Сърцето ти определено е пленено от нея.

— Само част от него — погали любимата си по бузата Пиърс. — Друга част принадлежи на Ашфорд. А всичко останало, и то не само сърцето — целуна я нежно по устните той, — принадлежи изключително и изцяло на несравнимата майка на близнаците. — И той придърпа Дафни по-близо до себе си и задълбочи целувката, докато не усети пламенния й отговор. — Толкова ми липсваш, че ще се побъркам. Боже, колко време мина вече?

Младата жена се засмя тихичко, без да се отделя от устните му.

— Търпение, скъпи. Майсторлъкът е в точната преценка на подходящия момент. — И тя отдръпна назад глава, за да се вгледа в лицето му. — Кажи ми истината? Не беше ли поне малко обезпокоен, когато на бял свят се появи Джулиет?

— Бях ужасен — стисна челюсти Пиърс. — Беше така изтощена, когато акушерката ме издърпа навън. — Той потрепера. — Да те гледам как се мъчиш и да не мога да сторя нищо, за да ти помогна…

— Достатъчно — притисна пръсти към устните му тя. — Сега съм в пълна форма. А и нямах това предвид. Просто се питах дали не си бил разочарован, когато си помислил, че първото ти — единственото ти — дете е момиче, а не момче.

Младият мъж премигна учудено.

— Разочарован? Нито за секунда. Вече съм ти казвал, Снежно пламъче, да угаждам на дъщеря си за мен бе не по-малка мечта, отколкото да имам син. — Той прокара пръсти в косите й. — Все пак не мога да не призная, че бях поласкан от факта, че съм създал едновременно и син, и дъщеря. И в този случай ти се оказа абсолютно права — погледна я дяволито той. — Свършил съм забележителна работа, нали?

— Ти ли?

— Добре, ние. Двамата създадохме две изключителни деца.

— Обявени за такива от безстрастния им баща. — Дафни се освободи от прегръдката му и скръсти ръце. — И така, какви са днешните подаръци за децата?

— Какво те кара да мислиш, че съм им купил подаръци?

— Защото им купи и вчера, и онзи ден, и по-онзи ден, и миналата седмица…