Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 165

— Мили Боже!

— Не се уплаших, само се стреснах. Уоли никога не би ме наранил, зная го. Но след като го видях, се завъртях с гръб към него и изведнъж тази стая ми се стори по същия начин като вечерта, когато се прибрах и открих Гари мъртъв на бюрото му. Мисля, че зная защо съм направила тази връзка. Сигурна съм, че онази вечер Уоли наистина е бил тук.

Докато говореше, Моли продължаваше да седи, облегната назад. Спеше й се. Помъчи се да задържи очите си отворени и да вдигне глава. Какво ли бе казала току-що? Че открила Гари…

Че открила Гари?

Изведнъж тя широко отвори очи и се наведе напред.

— Джен, току-що казах нещо много важно!

Джена се засмя.

— Всичко, каквото казваш, е важно, Моли.

— Джен, това вино има странен вкус.

— Е, няма да го споменавам пред Кал Всемогъщия. Ще се обиди.

— Трак-трак. Онази вечер чух такъв звук.

— О, Моли, изпадаш в истерия. — Джена се изправи и отиде при приятелката си. Застанала зад стола, тя я прегърна и наклони глава напред, за да допре лицето си до косата й.

— Фран смята, че ще се самоубия.

— Е, ще се самоубиеш ли? — спокойно попита Джена, като се отдръпна назад и седна на масичката пред Моли.

— Обмислях го. Затова се облякох така. Исках да изглеждам добре, когато ме открият.

— Ти винаги изглеждаш добре — тихо рече Джена. Тя побутна чашата й към нея. Моли протегна ръка и я събори.

— Колко съм несръчна — измърмори тя и се отпусна назад. — Джен, онази вечер наистина видях Уоли на прозореца. Сигурна съм. Снощи може да съм сънувала, но не и тогава. Позвъни му, моля те. Помоли го да дойде да поговорим.

— Бъди разумна, Моли — укори я Джена. — Сега е десет часът. — Тя взе една от салфетките и избърса виното от масата. — Ще ти напълня чашата.

— Неее… не… не. Достатъчно пих.

„Боли ме главата — помисли си Моли. — Трак-трак.“

— Трак-трак…

— За какво говориш?

— Звукът, който чух онази вечер. Трак… трак… трак…

— Наистина ли го чу, мила?

— Аха.

— Моли, кълна се, че наистина започваш да си спомняш. Трябваше по-рано да се напиеш. Просто си седи тук и се отпусни. Ще отида да ти напълня чашата.

Моли се прозя, докато Джена взе празната чаша и забърза към кухнята.

— Трак-трак-трак — гласно каза Моли в синхрон с тракането на високите токчета на Джена по пода в коридора.

91.

На път за Гринидж Филип реши, че трябва да предупреди Моли поне няколко минути преди да пристигне при нея. Той набра номера й и напрегнато зачака да отговори тя или Джена.

На десетото иззвъняване го обзе силна тревога. Или Моли спеше толкова дълбоко, че не чуваше телефона, или го беше изключила.

„Но тя не би го направила — каза си Филип. — Съвсем малко хора имат номера й и точно в този момент Моли определено не би желала да прекъсва връзката си с тях.“

Спомни си разговора им същия следобед. Гласът й звучеше толкова апатично, толкова унило. „Може би вече спи. Не, Джена е при нея“ — сети се той, докато завиваше на кръстовището към нейната улица.

„Но Джена може да си е тръгнала рано. — Филип погледна часовника на таблото: 22:00. — Вече е доста късно. Може би все пак се е унесла. Дали да не обърна и да си отида вкъщи?“