Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 163

Щатските полицаи ги откараха в прокуратурата в Стамфорд. Фран даде показания пред прокурора Руди Джейкъбс.

— Записах разговора с доктор Лоу — каза му тя. — Само да се бях сетила да взема касетофона си, преди къщата да полети във въздуха…

— Нямаме нужда от записа ви, госпожице Симънс — отвърна Джейкъбс. — Съобщиха ми, че добрият доктор направо не млъква. Записваме го и на касетофон, и с видеокамера…

— Идентифицирахте ли мъжа, който се опита да ни убие?

— Естествено. Казва се Лу Нокс. От Гринидж е. Живее при Калвин Уайтхол и работи като негов шофьор. Очевидно изпълнява и разни други поръчки.

— Тежко ли е ранен?

— Няколко сачми са заседнали в рамото и ръката му, частично е обгорял, но ще се оправи. Чух, че и той се разприказвал. Знае, че сме го спипали и единствената му надежда да смекчи вината си е да ни окаже пълно съдействие.

— Арестувахте ли Калвин Уайтхол?

— Тъкмо го водят.

— Може ли да го видя? — с кисела усмивка попита Фран. — Бях съученичка с жена му, но не го познавам. Ще ми е интересно да видя човека, който се е опитал да ме взриви.

— Не виждам защо не. Последвайте ме.

Видът на оплешивяващия здравеняк с грубо лице и измачкана вълнена риза я изненада. Също както доктор Лоу и той не приличаше на снимките от списанията, нищо в този мъж не загатваше за Кал Всемогъщия, както го наричаше жена му. Всъщност, Фран трудно можеше да си представи Джена — красива, елегантна, изтънчена — омъжена за толкова грубоват човек.

„Джена! За нея ще е ужасно — помисли си тя. — Тази вечер трябва да е при Моли. Чудя се дали е научила… Уайтхол сигурно ще влезе в затвора — замислена за близкото бъдеще, си каза Фран. — Моли също не е окончателно оправдана. Освен, разбира се, ако не й помогне онова, което тази вечер открих за злодеянията в болницата «Лаш». Баща ми се самоуби, вместо да отиде в затвора. Каква странна връзка между нас, момичетата от «Крандън Академи» — животът и на трите ни по някакъв начин е белязан от затвора.“

— Господин Джейкъбс — обърна се към прокурора тя, — боли ме цялото тяло. Предполагам, че няма да откажете да ме закарате до вкъщи, нали?

— Естествено, госпожице Симънс.

— Но първо може ли пак да използвам телефона? Искам да проверя секретаря си.

— Разбира се. Елате в кабинета ми.

Имаше две съобщения. В четири часа й бе телефонирал Боби Бърк, барманът от „Морски фар“, за да й каже, че е открил двойката, вечеряла в ресторанта в неделя вечер по време на срещата между Моли и Анамари Скали.

Страхотна новина, помисли си Фран.

В шест часа беше звънила Една Бари: „Госпожице Симънс, много ми е трудно, но мисля, че трябва да ви призная всичко. Излъгах за резервния ключ, защото се страхувах, че синът ми може да е може да е замесен в убийството на доктор Лаш. Уоли е много разстроен.“

Фран притисна слушалката плътно към ухото си. Една Бари хлипаше толкова силно, че едва разбираше думите й.