Читать «Скандална връзка» онлайн - страница 67

— Съвсем навреме съм — изрече той.

Секретарката примигна към него през дебелите стъкла на очилата си и облиза тънките си устни.

— Той… той ще се срещне с вас веднага щом приключи с мисис Робинс.

С поклащане на сребристосинята си коса, оформена в прическа, наподобяваща кошер, тя посочи единствената друга личност в помещението. Шели седеше до стената на един от простите неудобни столове.

Грант се извъртя на пети и чак сега я забеляза. Устните му гневно се свиха. Той хвърли един унищожителен поглед към секретарката, после прекоси мрачната стая и отиде при Шели. Без никакво притеснение, хвана ръката й и я стисна здраво, като седна на стола до нея.

— Значи и ти си получила покана — промълви той. Погледна към плика с монограм, досущ като този, който му бе връчен от куриер сутринта. В плика имаше покана да се яви в офиса на ректора в десет сутринта за обсъждане на въпрос от най-неотложно значение.

— Да. Един млад мъж ми я донесе тази сутрин. Опитах се да ти се обадя, но вече бе излязъл.

— Добре ли си? — Той успокоително потърка опакото на дланта й с палеца си. Очите му разтревожено оглеждаха лицето й.

— Да — отвърна тя и се усмихна нежно. — Само дето не спах много добре.

Когато я бе отвел вкъщи след разходката им и двамата бяха решили, че е по-добре той да не остава при нея за нощта, както и тя да не остава при него, докато не се оженят.

— Нито пък аз. Не знаех къде да си сложа ръцете.

— Шшшт! — скара му се тя, изчервявайки се.

— Нямах търпение да те видя тази сутрин, а сега пък това. — Грант взе плика от ръката й и плесна с него по дланта си.

— За какво… ъъм… — Шели стрелна поглед към секретарката, която изобщо не се опитваше да прикрие любопитството си. — За какво, мислиш, е всичко това? — попита тя шепнешком.

Той я погледна с изражение, което комбинираше разкаяние и пакостливост.

— Знаеш много добре за какво е това, както и аз.

Тя кимна намръщено.

— Мислиш ли, че Пру Цимерман е изпълнила заканата си?

— Може би. Сигурен съм, че ще се опита да ни нарани по един или друг начин. — Той удряше с юмрук по бедрото си. — По дяволите! Не ме интересува какво си мислят за мен, но не ми харесва да ме третират като някой първокурсник, заловен по бели гащи.

Шели пребледня и той промърмори.

— Извинявай. Лошо си подбрах думите.

Когато се погледнаха и си спомниха миговете, които бяха споделили, направиха нещо напълно неочаквано. Засмяха се. Засмяха се от чудесното усещане, че са заедно и се обичат. Ужасеното изражение на секретарката ги накара да прихнат още по-силно.

Тя още им хвърляше предпазливи погледи, когато прозвуча бученето на интеркома.

— Да? — заговори тя срещу светналата лампичка на централата. — Разбира се. — Насочи воднистите си очи към Шели. — Ректорът Мартин желае да се срещне първо с Вас.

Шели се изправи, но Грант също скочи на крака.

— Ще се срещне и с двама ни — възпротиви се той и закрачи към страшната врата.

— Грант. — Шели го хвана за ръкава. — Аз нямам нищо против. Наистина.