Читать «Скандална връзка» онлайн - страница 66

— Грант… ти си… о, любов моя… — Огнената планина изригна с вулканична енергия и пръстите му се оказаха стегнати в пулсиращия обръч. Вълните на удоволствието прииждаха и прииждаха, докато накрая пожарът стихна сам.

Главата й се отпусна тежко на одеялото, докато гърдите й се надигаха и отпускаха задъхано. Когато накрая пулсът й се успокои и дишането й стана по-нормално, тя отново отвори очи. Примигна срещу ярката слънчева светлина, докато той се наведе и й направи сянка с главата си. Тя замаяно му се усмихна.

— Не знам дали трябва да бъда благодарна или засрамена — каза почти шепнешком.

— Никога не се срамувай от това, което си, а прояви благодарността си, като никога вече не се съмняваш, че можеш да ми доставиш удоволствие. Ти си единствената жена, която желая.

Тя внезапно осъзна, че е проявила егоизъм. Хвърли бърз поглед към красноречивото доказателство, което издуваше панталона му. Без да се замисля за последствията, тя го докосна.

— Съжалявам. Не беше справедливо към теб.

Той се усмихна и започна да разкопчава колана си.

— Още не сме свършили.

Внезапно почувствала се като жизнерадостно палаво дете, тя се засмя.

— Грант, не можем — опита се да протестира, докато той се наместваше. — Някой може да ни види.

— Глупости. — Той сведе глава, за да опише жарка пътека от целувки по врата й. — Просто се отпусни.

— Да се отпусна? Не мога — отвърна тя без дъх, като направи точно това, усетила сладкото господство на устата му. — Никога не съм се любила на открито.

— Не си?

— Не, никога.

— Нито пък аз — призна си той. — Така че е крайно време да го направим.

Девета глава

— Е?

Усещането от движението на устните му по косата й бе страхотно.

— Е, какво? — Тя се гушна в него, наслаждавайки се на топлината на тялото му след бурното любене допреди малко.

— Ще се омъжиш ли за мен? — Той пъхна ръка под блузата и погали гърдите й. Само преди минути тя бе лежала гола и незащитена от устните му. Любовта бе разпалила страстта му и тя с удоволствие бе приела опустошителните му целувки. Сега се наслаждаваше на нежното му докосване.

— Може и да ме убедиш.

Палецът му бе мил и успокоителен.

— Моля те. Обичам те. Този уикенд беше невероятен. Надявам се, че можем да изживеем още хиляди такива. Но аз няма да се задоволя с връзка. Искам да споделяме живота си, не просто една страна от него. Ти не би живяла заедно с един мъж без брак, а и аз вярвам в пълното обвързване. Омъжи се за мен, Шели.

Тя премести глава, така че да може да го погледне в очите.

— Сигурен ли си, Грант? Аз съм момиче от малко градче, не съм космополитна като жените, с които си свикнал.

— Аз съвсем не бях светският мъж, за който ме представи пресата след смъртта на Миси. А даже и да бях, пак искам само теб.

— Предполагам, че се разбрахме в такъв случай — каза тя меко. А когато веждите му се извиха въпросително, добави: — Защото откакто се помня, винаги съм искала само теб.

Грант малко се впечатли от враждебната атмосфера, която цареше в кабинета на ректора Мартин, когато нахлу там на следващата сутрин. Без дори да се огледа в покритото с килим преддверие, пристъпи към секретарката, подпря ръце на бюрото й и се наведе заплашително.