Читать «Тайнственото око» онлайн - страница 9

Недалеч, на улица Матиньон, той държеше квартира, която не беше известна на никого от бандата, с изключение на Жилбер.

Арсен Люпен с върховно удоволствие се изкъпа и преоблече. Преди да си легне, по стар навик той изпразни джобовете си от тяхното съдържание и едва тогава забеляза сред вещите предмета, който Жилбер бе успял да пъхне в ръката му в последната секунда преди да дойде полицията.

Арсен Люпен се зачуди. Това бе запушалка от стъкло за вода, малка кристална запушалка, каквито се поставяха обикновено на бутилки ликьор. Запушалката беше съвсем обикновена. Само дето плоскостите на многобройните й стени бяха позлатени чак до жлеба, който опираше в гърлото на бутилката. Люпен продължаваше да се чуди. Той не намираше в този предмет нищо, което да заслужи неговото подчертано внимание.

— И след това парченце стъкло така упорито търчаха Жилбер и Вошери? Зарад него те убиха лакея, щяха да се избият помежду си, губиха време, рискуваха съд, затвор, ешафод? Дявол да го вземе, нищо не разбирам, та това е смешно!…

Той бе твърде уморен, за да мисли повече за тази работа. Люпен сложи запушалката върху мраморната плоча над камината и си легна. Сънува лош сън. Паднали на колене на пода на своите килии, Жилбер и Вошери протягаха умолително към него ръце и надаваха викове на див ужас.

— На помощ! Спасете ни! — викаха те.

Но Люпен, въпреки всичките си усилия, не можеше да помръдне. Самият той беше привързан с невидими п тежки окови. Цял в ужас, обхванат от чудовищните пипала на видението, той присъствуваше на зловещите приготовления, които се правеха по случай смъртното наказание на неговите приятели.

— Дявол да го вземе! — каза си Арсен Люпен, когато се изтръгна от кошмарния сън. — Какви отвратителни предзнаменования! Добре, че съм силен душевно! Иначе!…

И добави:

— Впрочем, ние имаме един талисман, който, ако се съди по поведението на Жилбер и Вошери, с моя помощ ще прогони лошата орис и ще помогне на доброто да възтържествува. Да видим, все пак, тази кристална запушалка.

Люпен стана, за да вземе от камината запушалката и внимателно да я разучи. Силен вик се изтръгна от неговите уста. Кристалната запушалка беше изчезнала…

ГЛАВА II

ДЕВЕТ БЕЗ ОСЕМ ПРАВИ ЕДНО

Имаше едно нещо, което въпреки приятелските ми връзки с Арсен Люпен и ласкателните му прояви на доверие към особата ми, оставаше за мен непроницаемо: това бе организацията на неговата банда.

Съществуванието на тази банда не подлежи на никакво съмнение. Някои приключения на Люпен могат да се обяснят само с присъствието на този свят на безброй предани хора, силни съучастници, надарени с непреодолима енергия и подчинени на една непоколебима воля. Но как всъщност се упражнява тази воля? Чрез какви посредници и какви изпълнители? Това не зная. То е тайната на Люпен, а ако той иска да пази тайна, тя е непроницаема.

Единственото предположение, което ще си позволя да направя, то е, че тази банда е много солидарна и според мен, толкова по-опасна, че се състои от самостоятелни единици, от временни отделения, поддържани от всички краища на света, във всички страни, от агенти, служещи като изпълнители на една често непозната и на тях самите воля. Между тях и ръководителя действуват посветените, преданите другари, тези, които играят първите роли под непосредственото ръководство на Арсен Люпен.