Читать «Загубена любов, последна любов» онлайн - страница 13
Розмари Роджърс
Къщата на Ринкън Хил блестеше, цялата в светлини, а танците продължиха до зори, последвани от
Джини заспа, изморена до смърт и с натежала от изпитото шампанско и голямото нервно напрежение глава. Когато Стив я взе на ръце и я понесе нагоре по витата стълба, Джини едва-едва се разбуди, промърморвайки нещо неразбираемо.
Първата й мисъл бе, че все още сънува. Къде се намираше? Какво се бе случило с нея? Лежеше сама в огромно легло с резбовани махагонови табли, облечена в нощница от ефирна светлозелена коприна, прилепнала по тялото й. Трябва да бе късно вечерта. През френските прозорци проникваше слаба виолетова светлина. В стаята някой бе запалил лампа, чието оранжево сияние засенчваше избледняващата дневна светлина.
По-късно нахлуха спомените — отначало съвсем бледи и смътни, носещи със себе си тревожно предчувствие.
Сега тя отново бе омъжена за Стив. Тази сватба й се струваше дори по-нереална от предишната — свещите върху високия олтар, гласовете на хора, собствения й заекващ глас в отговор на зададените й въпроси. Гласът на Стив бе прозвучал по-силно и почти безстрастно, каквото бе и лекото докосване на устните му до нейните след това. По време на приема й бе прошепнал:
— Зная колко добра актриса можеш да бъдеш, Джини. Не забравяй, че трябва да сме лудо влюбени, за да бързаме толкова с венчавката. Можеш да изиграеш ролята си и по-добре!
— А ти? Забелязах, че ти е доста трудно да се отлепиш от Консепсион. Това твърде много ми напомня на нашата първа сватба!
Стив лениво вдигна очи към лицето й.
— Каква невероятна памет притежаваш, скъпа моя! Някой път трябва да споделиш как ти се струва тази сватба, сравнена с предишната ти венчавка.
Преди Джини да успее да отвърне нещо, той я бе принудил да танцуват, притискайки я толкова плътно към себе си, че накрая тя бе останала почти без дъх.
А след това… след това не я остави сама нито за миг, играейки ролята на всеотдаен, влюбен младоженец. Как смееше да й говори, че била актриса!
А сега… Джини седна на ръба на леглото, мръщейки се от усилието да си спомни нещо. Бе заспала почти веднага след като останаха сами в каретата, със склонена на рамото му глава. Стив бе обвил ръка около раменете й… а след това? Спомни си, че я бе отнесъл на ръце… тих, шептящ глас… ритника, с който отвори вратата. Кой я бе съблякъл и сложил в леглото?
Внезапно младата жена усети, че страните й са пламнали. Колко комично! Трябваше да се пребори с моментната слабост. Спомни си тази стая. Стив я бе водил тук и преди и тогава почти я бе изнасилил. Тялото му се бе превърнало в оръдие на неговото наказание и гнева му. Нямаше да я накара да му се довери сляпо както преди само защото предната нощ е бил мил и дори галантен. Той знаеше какво прави и имаше средства и начини да я накара да бъде доволна и кротка.
